— Само че аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ти.
— Да — измърморих аз.
— Понякога ми се иска това да не се беше случвало. Това с рака. — Говорът му се забавяше. Лекарството започваше да действа.
— Съжалявам — отвърнах аз.
— Гас беше тук малко по-рано. Беше тук, когато се събудих. Не отишъл на училище. Той… — извърна глава леко на една страна. — Така е по-добре.
— Болката ли? — попитах аз и той кимна. — Добре. — А след това, нали си бях кучка, додадох: — Искаше да кажеш нещо за Гас? — Но той беше заспал.
Слязох до малкия сувенирен магазин без прозорци и попитах грохналата доброволка, седнала зад касовия апарат, кои цветя излъчват най-силен аромат.
— Всичките миришат еднакво. Пръскат ги със „Супер Сент“ — обясни ми жената.
— Наистина ли?
— Да, просто ги напояват леко.
Отворих хладилния шкаф отляво и помирисах прибраните вътре дузина рози, след което се наведох над карамфилите. Един и същ аромат, при това доста силен. Тъй като карамфилите бяха по-евтини, грабнах една дузина от жълтите. Излязоха четиринайсет долара. След това се върнах в стаята на Исак. Там беше майка му и държеше ръката му. Изглеждаше млада и много красива.
— Негова приятелка ли си? — попита ме тя, при което ме свари неподготвена с този непреднамерено двусмислен и коварен въпрос.
— Ъъъ, да — отвърнах аз. — Познаваме се от групата за взаимопомощ. Цветята са за него.
Тя ги взе и ги постави в скута си.
— Познаваш ли Моника? — попита тя.
Поклатих отрицателно глава.
— Най-сетне заспа — каза тя.
— Да. Докато сменяха превръзката, успяхме да си поприказваме.
— Не исках да го оставям сам, но трябваше да взема Греъм от училище — каза тя.
— Мина добре — успокоих я аз и тя кимна. — Ще го оставя да поспи. — Тя кимна отново и аз си тръгнах.
На другата сутрин се събудих рано и побързах да проверя имейла си, lidewij.vliegentharc@gmail.com най-сетне бе отговорила.
„Уважаема госпожице Ланкастър,
Боя се, че доверието Ви не е оправдано — но това е често срещано явление. Не мога да отговоря на Въпросите Ви, във Всеки случай не и В писмена форма, формулирането на писмени отговори би било равносилно на продължение на «Всевластна скръб», което се опасявам, че може да публикувате или разпространите в мрежата, ограбваща интелекта на Вашето поколение.
Телефонът също е вариант, но тогава има опасност да запишете разговора. Не че не Ви вярвам, разбира се, и все пак не ви вярвам. Уви, драга Хейзъл, на тези въпроси бих отговорил само на четири очи, но ето че вие сте там, а аз съм тук.
При все това трябва да призная, че пристигането на тази неочаквана кореспонденция посредством госпожа Флихентхарт ми достави радост: чудесно е да знам, че съм сторил за Вас нещо полезно.
Въпреки че напоследък тази книга ми се струва толкова чужда, сякаш е била писана от съвсем различен човек. (Авторът на този роман беше толкова крехък, чувствителен и сравнително оптимистичен човек.)
И ако все пак един ден се окажете в Амстердам, ще се радвам да ме посетите. Обикновено си стоя у дома. Дори съм склонен да ви позволя да хвърлите един поглед на списъка с покупките ми.
Искрено Ваш,
Питър Ван Хутен
(чрез Лидевай Флихентхарт)“
— Какво?! — извиках на глас. — Що за късмет е това?
Мама влетя в стаята.
— Какво има?
— Нищо — настоях аз.
С нескрито безпокойство мама коленичи до Филип, за да се увери дали кондензира правилно кислорода. Представих си как седя в едно окъпано от слънцето кафене заедно с Питър ван Хутен, който е седнал приведен напред, облегнал лакти на масата, и говори с нисък глас, така че никой друг да не научи истината за героите, чиято съдба години наред не ми даваше мира. Беше написал, че може да ми каже само на четири очи, а после ме беше поканил в Амстердам. Разказах всичко това на мама и накрая заключих:
— Трябва да отида.
— Хейзъл, знаеш, че те обичам и че бих направила всичко за теб, но ние нямаме — наистина нямаме — пари за пътувания в чужбина, да не говорим за разходите за медицинско оборудване, скъпа, това е просто…