Истината е, че изобщо не исках да ме целува, не и по начина, по който обикновено си го представяш. Всъщност той беше страхотен. Привличаше ме. Мислех за него по оня начин, да заема този израз от гимназиалния жаргон. Но реалното докосване, осъзнатото докосване… то ми се струваше някак нередно.
Тогава си дадох сметка, че се тревожа, че за да отида в Амстердам, ще трябва да легна с него, а това е едно от онези неща, за които не би искал да си мислиш, защото; а) въпросът не беше в това дали искам да го целуна; и б) да целунеш някого, за да се уредиш с безплатно пътешествие, е нещо опасно близко до чистото проституиране, а трябва да си призная, че дори да не се смятах за особено добър човек, никога не съм допускала, че първото ми истинско сексуално преживяване ще е свързано с блудството.
От друга страна обаче, той дори не се бе опитал да ме целуне; само беше докоснал лицето ми, в което нямаше нищо сексуално. Жестът му не целеше да предизвика възбуда, но определено беше целенасочен, защото Огъстъс Уотърс не беше импровизатор. Но какво се беше опитал да изрази с него? И защо бях отказала да го приема?
Изведнъж осъзнах, че правя разбор на срещата ни в стил Кейтлин, и затова реших да й пиша, за да поискам съвет. Тя се обади незабавно.
— Имам проблем с момче — казах й аз.
— ПИКАНТНО — отвърна Кейтлин, след което й разказах всичко, включително и за смущаващото докосване на лицето, като премълчах единствено историята с Амстердам и името на Огъстъс. — Сигурна ли си, че е готин? — попита тя, щом приключих.
— Напълно — отвърнах аз.
— И атлетичен?
— Да, играл е баскетбол за „Норт Сентръл“.
— Еха. Как се запозна с него?
— В онази противна група за взаимопомощ.
— Ха — възкликна Кейтлин. — От чисто любопитство, колко крака има този тип?
— Ами, един — отвърнах с усмивка. В Индиана баскетболистите бяха известни хора и въпреки че Кейтлин не учеше в „Норт Сентръл“, тя имаше неограничени социални контакти.
— Огъстъс Уотърс — отгатна тя.
— Ъ, може би.
— Боже мили. Виждала съм го на различни партита. Какви неща бих му направила! Е, сега вече не, след като знам, че се интересуваш от него. Но, божичко, бих яздила това еднокрако пони по целия манеж.
— Кейтлин! — срязах я аз.
— Извинявай. Искаш ти да го яздиш ли?
— Кейтлин.
— За какво говорехме? А да, за теб и за Огъстъс Уотърс. Освен ако… не си обратна.
— Не, не мисля. Защото определено го харесвам.
— Да няма грозни ръце? Понякога красивите хора имат грозни ръце.
— Не, има прекрасни ръце.
— Хм — изсумтя тя.
— Хм — отвърнах и аз.
След миг Кейтлин додаде:
— Помниш ли Дерек? Миналата седмица ме заряза, защото беше решил, че характерите ни са дълбоко несъвместими и че ако останем заедно, ще се нараним още повече. Нарече го превантивно скъсване. Значи, получаваш предчувствие за тази фундаментална несъвместимост и тогава предначертаваш предначертаното.
— Хм — повторих аз.
— Просто си мисля на глас.
— Съжалявам за Дерек.
— О, вече го превъзмогнах. За тази цел ми бяха необходими пакет скаутски ментови бисквити и четирийсет минути.
— Благодаря ти, Кейтлин — засмях се аз.
— В случай че се вземете, искам всички мръсни подробности.
— И още как — отвърнах аз, след което Кейтлин ми прати въздушна целувка по телефона. — Чао — казах и тя затвори.
Докато слушах Кейтлин, осъзнах, че нямах предчувствие за това, че мога да го нараня. Имах следчувствие.
Извадих лаптопа си и направих справка за Каролин Метърс. Физическите прилики бяха поразителни: същото валчесто заради хормоните лице, същият нос, приблизително същите форми на тялото. Само очите й бяха тъмнокафяви (моите са зелени), а тенът на кожата — доста по-смугъл, сякаш е с италиански произход.
Хиляди хора — буквално хиляди — бяха оставили съболезнователни съобщения заради смъртта й. Списъкът от тъгуващи за нея хора беше безкраен — толкова дълъг, че трябваше цял час да кликам с мишката, докато прегледам постовете със съдържание „Мъчно ми е за теб“ и стигна до обещанията „Ще се моля за теб“. Беше умряла преди една година от мозъчен тумор. Имах достъп до част от снимките й. Огъстъс присъстваше на няколко от по-старите: сочещ с вдигнати палци назъбения белег, пресичащ голото й теме; хванати ръка за ръка на детската площадка на болница „Мемориъл“, обърнати с гръб към фотоапарата; погълнати в целувка, докато Каролин държи фотоапарата, така че на снимката се виждат единствено носовете и затворените им очи.