— Добре — отвърнах аз.
— Вярно е — продължи татко. — Никога не бих те лъгал за това. Ако ни носеше повече неприятности, отколкото радости, тогава щяхме просто да те изхвърлим на улицата.
— Не се разнежваме лесно — додаде мама с безизразно лице. — Така че щяхме да те зарежем в някое сиропиталище със закачена на пижамата бележка.
Аз се засмях.
— Не си длъжна да посещаваш групата за взаимопомощ — добави мама. — Не си длъжна да правиш каквото и да е. Освен да ходиш на училище — заключи тя и ми подаде мечето.
— Мисля, че тази нощ Блуи може да спи на рафта. — Не забравяй, че вече съм на повече от трийсет и три полугодини.
— Нека тази нощ остане при теб — отвърна тя.
— Мамо — възразих аз.
— Но той е самотен.
— Ама и ти си една, мамо — отвърнах аз, но въпреки това взех глупавия Блуи и го гушнах, докато се унасях в сън.
А когато се събудих малко след четири сутринта с убийствена болка, която идваше от непристъпния център на главата ми, все още прегръщах Блуи с една ръка.
Седма глава
Изкрещях, за да събудя родителите си, и те нахлуха на пожар в стаята ми, но не можеха да направят нищо, за да угасят супер болката, избухнала в мозъка ми като безкрайна поредица от вътрешночерепни експлозии, които ме накараха да повярвам, че този път наистина си отивам, и тогава си казах — както много пъти досега, — че тялото само се изключва, щом болката стане непоносима, че съзнанието е нещо временно и че всичко това ще премине. Но също като преди, усещането не премина. Бях изхвърлена на брега, а вълните продължаваха да ме заливат, без да могат да ме удавят.
Татко шофираше и говореше по телефона с болницата, докато аз лежах на задната седалка с глава в скута на мама. Не можех да направя нищо друго — викането само влошаваше още повече положението ми. Всъщност това важеше за всичко.
Единственото решение беше да се пренеса назад във времето преди сътворението на света, когато всичко е тънело в мрак и тишина, без ни една жива твар, да се върна чак в онзи миг преди Големия взрив, в началото, когато е съществувало само Словото, и да заживея в този безжизнен вакуум заедно със Словото.
Хората все говорят за куража на болните от рак пациенти и аз не отричам този кураж. Години наред съм търпяла да ме дупчат, бодат и тровят, но въпреки това продължавах напред. Но не си правете илюзии: в онзи момент от все сърце исках да умра.
Събудих се в Интензивното отделение. Познах, че съм в Интензивното по това, че нямах собствена стая, по цялото това бибипкане наоколо и по това, че бях сама — в Интензивното отделение на Детската болница не е разрешено на близките да стоят по цял ден при теб заради риска от инфекции. От коридора се носеше плач. Нечие дете бе умряло. Бях сама. Натиснах червения спешен бутон.
След няколко секунди се появи една сестра.
— Здравей — казах аз.
— Здравей, Хейзъл. Аз съм Алисън, твоята сестра — отвърна: тя.
— Здравей, Алисън Моята Сестра.
В този миг отново се почувствах страшно изморена. Успях да се поразсъня едва когато дойдоха родителите ми, които плачеха и обсипваха лицето ми с целувки, опитах се да хвана ръцете им, но от усилието болка прониза цялото ми тяло и тогава мама и татко ми казаха, че съм нямала мозъчен тумор и че главоболието се дължало на слаб приток на кислород, което пък се дължало на огромното количество течност в белите ми дробове, литър и половина (!!!!), която била успешно източена — факт, поради който вероятно съм изпитвала лек дискомфорт от едната страна, където — хей, какво е това — една тръбичка, излизаща от гръдния ми кош, водеше към найлонова кесия, до половината пълна с течност, която изглеждаше досущ като любимата кехлибареножълта бира на татко. Мама ме увери, че съм щяла да се прибера в къщи и това била самата истина и че трябвало само от време на време да ми правят дренажи и да се включа на АИБВ14, онази машина, която нощно време караше въздуха да влиза и да излиза от скапаните ми бели дробове. Разбрах също, че още първата нощ в болницата са ми направили ПЕТ — скенер на цялото тяло и новините били добри: не се наблюдавал растеж на туморите. Нито пък нови тумори. А болката в рамото се дължала на недостига на кислород. И на учестената сърдечна дейност.