— Аз пък съм сигурен, че всички задници са слепи — отвърна Исак, след което разпери ръце във въздуха, търсейки майка си. Тя го подхвана и му помогна да се изправи, след което го заведе до дивана, където Гас и Исак се прегърнаха малко непохватно. — Как се чувстваш?
— Имам вкус на желязо в устата. Като изключим това, летя със скоростното влакче, което отива само нагоре — отвърна Гас и Исак се засмя. — Как са очите ти?
— А, отлично — отвърна Исак. — Единственият проблем е, че не са на главата ми.
— Това беше яко — каза Гас. — Не че искам да се фукам, но цялото ми тяло е превзето от рака.
— И аз това чух — промълви Исак, полагайки усилия да се овладее. Тогава започна да търси опипом ръката на Гас, но намери само бедрото му.
— Съжалявам, но съм зает — отвърна Гас.
Майката на Исак донесе два кухненски стола и двамата с него седнахме до Гас. Аз взех ръката на Гас и започнах да описвам кръгове на мястото между палеца и показалеца му.
Възрастните се оттеглиха в мазето, за да изразят взаимното си съчувствие или нещо такова, оставяйки ни сами във всекидневната. Малко след това Огъстъс обърна глава към нас — действието на лекарството преминаваше бавно.
— Как е Моника? — попита той.
— Изобщо не съм я чувал — отвърна Исак. — Нито ми е изпращала картички или имейли. Имам една машина, която ми чете имейлите. Направо е супер. Мога да променя пола и акцента на гласа и още какво ли не.
— Значи, ако ти изпратя някой порно разказ, машината ще може да ти го прочете с гласа на стар германец?
— Точно така — отвърна Исак. — Въпреки че мама все още ми помага с настройките, така че задръж една-две седмици с немското порно.
— Не ти е писала дори да попита как си? — обадих се аз. Бях стъписана от тази чудовищна несправедливост.
— Пълно радиомълчание — отвърна Исак.
— Невероятно — казах аз.
— Вече не мисля за това. Сега и бездруго нямам време за приятелка. В момента се уча как да живея като слепец, а това е занимание на пълен работен ден.
Гас отново извърна глава от нас и втренчи поглед през прозореца, гледащ към задния двор. След това затвори очи.
Междувременно Исак ме попита как съм — отвърнах, че съм добре, — след което ми каза, че в групата за взаимопомощ имало ново момиче с невероятно секси глас, и затова трябвало да отида, за да му кажа дали тя също е секси. В този миг Огъстъс изтърси ни в клин, ни в ръкав:
— Не може просто ей така да прекъснеш всяка връзка с бившия си приятел, след като са извадили очите от проклетата му глава.
— Само едно от… — започна Исак.
— Хейзъл Грейс, имаш ли четири долара? — попита Гас.
— Ами, да — запънах се аз.
— Отлично. Кракът ми е под масичката за кафе — каза той, след което се изправи до седнало положение и се примъкна до ръба на дивана. Подадох му протезата; той я пристегна на мястото й с бавни движения.
Помогнах му да се изправи, след което подадох ръка на Исак и го поведох сред мебелите, оказали се изведнъж досадно препятствие, и тогава осъзнах, че от много години насам аз бях най-здравият човек в стаята.
Аз бях зад волана. Огъстъс се возеше до мен. А Исак седеше на задната седалка. Спряхме пред една бакалия, откъдето по настояване на Огъстъс купих една дузина яйца, докато двамата с Исак ме чакаха в колата. След това Исак ни упъти по памет до дома на Моника — една наглед ужасно стерилна двуетажна къща, намираща се недалеч от Еврейския общински център. Нейният яркозелен „Понтиак файърбърд“ от деветдесетте години на миналия век клечеше на алеята на широките си гуми.
— Там ли е? — попита Исак, щом усети, че спирам.
— И още как — отвърна Огъстъс. — И знаеш ли как изглежда, Исак? Като всичките ни глупави мечти, взети заедно.
— Тя вътре ли е?
Гас завъртя бавно глава и погледна към Исак.
— На кого му пука къде е тя? Не сме тук заради нея. А заради теб. — Тогава Гас взе кутията яйца в скута си, отвори вратата и прехвърли крака на улицата. След това отвори вратата на Исак и в огледалото видях как му помага да излезе от колата, като двамата се опираха един на друг в областта на раменете, а надолу телата им се разделяха подобно на сключени за молитва ръце, чиито длани не могат да се докоснат.
Спуснах надолу прозорците и останах да гледам от колата, тъй като вандалските прояви ме караха да се чувствам нервна. Двамата направиха няколко крачки към колата, след което Гас отвори кутията и подаде едно яйце на Исак. Исак го хвърли, пропускайки целта с цели двайсет метра.