Въпреки тъмнината достигнахме щастливо брега на острова и бяхме посрещнати с ликуване от Дик Стоун и Уил Паркър. Едва след тръгването ми те били осъзнали напълно огромния риск, който бях поел. Предадохме на кайовите двамата пленници, които си тръгнаха безмълвно, и изчакахме докато ударите от веслата на завръщащите се лодки не достигаха вече до нас. След това възседнахме конете си и ги насочихме към левия бряг на реката. Непременно трябваше да изминем през нощта голямо разстояние и ето защо ни беше добре дошло, че Сам познаваше сносно околността. Той се изправи на стремената на своята Мери, вдигна юмрук и като се обърна назад, заплаши:
— Сега там горе са се събрали да се съвещават как да ни спипат отново с предните си лапи! Ама ще има да се чудят! Сам Хокинс няма да бъде пак толкова глупав, та да се завре в дупка, от която ще трябва да го измъква някакъв си грийнхорн. Вече няма да ме хване никакъв кайова, ако не се лъжа!…
Край на I том
Ненадминат майстор на приключенския роман
«Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми
доскучавали, но никога и книгите на Карл Май.»
На 25 февруари 1842г. в малкото градче Ернсттал в семейството на бедния тъкач Хайнрих Аугуст Май се ражда петото му дете Карл. От всичките четиринайсет деца девет умират в ранна възраст. Извънредно трудни са условията, в които семейството трябва да отглежда децата си. Саксонското градче Ернсттал, сляло се по-късно с Хоенщайн, е модел на социална мизерия. От неговите 3000 жители 80% са били тъкачи, които едва-едва свързвали двата края. По-късно писателят покъртително описва нечовешкото съществуване и експлоатация на тъкачите в своя роман «Горски призрак». Хората масово напускат родните си места и се изселват, мнозина от тях тръгват за «обетованата» земя Америка. Скоро след раждането си малкият Карл ослепява и едва на петгодишна възраст лекарите в Дрезден успяват да му върнат зрението. Биографите на Карл Май твърдят, че формирането и израстването на бъдещия писател с невероятната му фантазия е започнало още в онези ранни години на пълна слепота. Неговата баба Йохане Кристияне Кречмар е била забележителна жена, която през малкото си свободно време взимала детето в скута си, за да му разказва чудни приказки. Така у него започва да се заражда неудържим копнеж по далечни страни, по един по-добър и справедлив свят, копнеж, който остава в душата и сърцето му за цял живот, като дава решителна насока на творческия му път. През по-късните години не трябва да се подценява и влиянието на кръстника му, ковача Кристиян Вайспфлог, който като странствуващ калфа бил обиколил доста страни и освен това имал дар слово. Той още повече обогатява и развива създадения вече в главата на малкия Карл приказен свят.
Желанието на Карл Май за такава работа и дейност, чрез която да направи нещо, за да помогне за промяна в съзнанието на хората, за тяхното усъвършенствуване, за промяна в самото общество, го насочват към писателското поприще. Голям хуманист, но в основата на мирогледа си идеалист и утопист, Карл Май потърсва изход в света на приказките, като изпълва това жанрово понятие с ново съдържание, намира му и нова форма. Самият писател нееднократно се е наричал «Хакавати» — ориенталска дума, която означава «разказвач на приказки». Той разяснява в автобиографията си своето схващане за приказката като «одежда на истината, която сега гонят от всяка пътна врата». В този новосъздаден свят на приказни приключения героите на Карл Май, носители на високи морални добродетели, се борят против неправдата и насилието по всички краища на земното кълбо и винаги побеждават злото, като по този начин вдъхват на читателите непоклатимата вяра на писателя в доброто начало у човека, в неговото по-светло бъдеще, показва! трудния път на развитие от «човека-животно» до «благородния човек».
Карл Май започва работа като редактор в Дрезден, сътрудничи на издателя Мюнхмайер. На страниците на редактираните от него вестници и списания започват да излизат първите му разкази. И така идва един октомврийски ден на 1875 година, ден с голямо значение както за писателя, така и за многомилионната читателска аудитория. Излиза от печат разказът «Олд Файерхенд», който започва така: