Ако фактът, че един от главните герои в романа «Наследниците на Винету» Младия орел, който символизира способностите на индианския народ, вдъхващи ни оптимизъм за бъдещето и самосъхраняването на червенокожата раса, става летец, а и в действителност първият индианец-летец е също син на племето апачи и внук на прочутия вожд на чирикахуа-апачите Кочисе, може да се нарече чиста случайност, то едва ли имаме право да твърдим същото и в онези случаи, в които по-скоро прозира едно твърде задълбочено познаване на някои закони в развитието на човешкото общество и история, където личи твърдото упование в по-светло бъдеще, в демократизирането и хуманизирането на държавното устройство. Особена задълбоченост на идеите Карл Май постига в повестта «Бурът ван хет Рур» излязла под перото му през 1879 година. Вследствие на определени закономерности в развитието на човешкото общество авторът вижда такива процеси в бъдещето, които стават действителност в наше време пред нашите очи. Само нашето време може да оцени по достойнство «пророчеството му», че и холандците, и англичаните ще бъдат принудени да напуснат Южна Африка и че ще дойде време, когато тази страна ще принадлежи на коренното население В «Бурът ван хет Рур» четем следното: «Историкът събира голите факти и ги подрежда един до друг, както кафърът нанизва една до друга стъклените си перли. Историкът не може да каже нито за възникването на тези събития и факти, както и кафърът не може да обясни, как са се създали неговите стъклени маниста… Едно ще ви кажа, господине, едва когато нашите познания достигнат онези тайнствени дълбини, откъдето по силата на неумолими исторически закони възникват и се развиват фактите и събитията на световната история, едва тогава ще можем да кажем, че имаме история. Тогава ние ще станем господари на събитията. Тогава ще умеем сами да ги създаваме… Едва тогава историята ще роди такава политика, която ще донесе за земното кълбо вечен мир и ще превърне меча в плуг, защото войната ще стане нещо невъзможно. Вместо конкуренция във въоръжаването ще цари мирна конкуренция и развитието на човечеството ще тръгне по други пътища.»
Ето как Карл Май доказва, че не е никак далеч от някои основни положения на историческия материализъм. Виждаме колко е близо до мисълта на Енгелс за управление на социалните процеси. Писателят достига до определено противопоставяне на господствуващия тогава емпиризъм и позитивизъм в историята, а по този начин подкрепя и една съществена мисъл на Франц Меринг; че е възможно някои мислители по свой собствен път да достигнат до важни постановки на историческия материализъм.
Колко актуални са и днес въпросите, вълнували хуманиста и пацифиста Карл Май! Едва ли някой би повярвал, че следните редове са на възраст от един цял век: «Ако войната има желязна ръка, мирът трябва да има стоманен юмрук! За да може мирът да се наложи, той трябва да създаде собствена сила и власт. Нека пътищата, водещи от Запада към Изтока, не бъдат повече пътища на войната, а пътища на мира! Нека спрат транспортите с оръжия и войници! Нека разцъфти търговията!… Тогава човек ще бъде достоен за името човек. И ако дойде решаващият и труден час, в който както в Далечния изток, така и в Далечния запад трябва да се реши съдбовният въпрос, дали да бъде мир, или война, тогава Изтокът и Западът ще застанат един до друг като могъщи неразделни приятели и ще накарат народите на земята да оставят мечовете си да ръждясат!» Може би точно един такъв роман като «Ардистан», откъдето е горният цитат, е накарал носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер да възкликне: «Ако бях успяла да напиша поне една книга като неговите, щях да постигна значително повече!»