— Но мистър Шетърхенд — каза заселникът, — няма да можете да заспите от нощния студ.
— Свикнали сме — заявих аз.
И Ролинс направи няколко опита да ни отклони от нашето намерение, ала напразно. Това не събуди подозрението ни и едва по-късно, когато разбрахме що за човек е той, си спомнихме, че неговото придумване всъщност трябваше да ни направи впечатление. Длъжни бяхме да забележим неговия умисъл.
Преди да излезем навън, Кропли направи забележката:
— Свикнал съм да слагам резето на вратата. Да я оставя ли тази нощ отворена, мешърз?
— Защо?
— Може да ви потрябва нещо.
— Нищо няма да ни потрябва. В тези райони е най-добре нощно време вратите да се заключват.
След като излязохме от къщата, чухме ясно как заселникът сложи резето. Луната бе слязла толкова ниско, че постройката хвърляше сянката си над ограденото място, където бяха конете. Влязохме при тях, за да легнем да спим на тъмно. Хататитла и жребецът на Винету, Илчи, бяха легнали един до друг. Постлах одеалото си до моя кон и легнах, използувайки за възглавница врата на Хататитла, както имах навика да правя често. Той не само беше свикнал с това, но дори му правеше удоволствие. Скоро заспах.
Може би бях спал около един час, когато бях разбуден от едно движение на моя жребец. Той не се помръдваше никога, докато спях при него, освен ако не се случеше нещо необичайно. Сега беше повдигнал главата си и поемаше недоверчиво въздух през ноздрите си. Веднага станах и се отправих към оградата в посоката, в която душеше Хататитла. Като надзърнах предпазливо над оградата, забелязах на около двеста крачки от нас цяла група от хора, които бяха легнали на земята и се приближаваха, пълзейки бавно. Обърнах се, за да уведомя Винету, но ето че той беше вече зад мен. Беше доловил в съня си тихите ми стъпки.
— Вижда ли моят брат онези фигури? — попитах го аз.
— Да — прошепна той. — Това са червенокожи воини.
— Вероятно окананда, които искат да нападнат блокхауза.
— Олд Шетърхенд е отгатнал истината. Трябва да влезем в къщата.
— Да, ще помогнем на заселника. Но не можем да оставим конете си тук, защото индианците ще ги вземат.
— Ще ги вкараме в къщата. Ела бързо! Добре, че се намираме в сянката. Тук сиусите не могат да ни забележат.
Бързо се върнахме при конете, накарахме ги да се изправят и ги изведохме от ограденото място в посока към постройката. Винету тъкмо се канеше да почука на прозореца, за да разбуди спящите хора, когато видях, че вратата не беше заключена, а бе само притворена. Блъснах я и вкарах вътре Хататитла. Винету ме последва заедно с Илчи и сложи зад себе си резето. Шумът, причинен от нас, събуди заспалите хора.
— Кой е? Какво има? Коне в къщата? — попита Кропли, като скочи.
— Ние сме, Винету и Олд Шетърхенд — отвърнах аз, понеже огънят беше изгаснал и заселникът не можеше да ни разпознае.
— Вие? Ами как влязохте?
— През вратата.
— Но аз я затворих!
— Отворена беше.
— Behold! Сигурно не съм тикнал резето до края, когато излязохте. Но защо водите и конете в стаята?
Той наистина бе сложил резето, но след като всички заспали, Ролинс отворил пак вратата, за да могат да влязат индианците.
— Защото не ни се иска да бъдат откраднати — обясних аз.
— Откраднати ли? От кого?
— От сиусите окананда, които сега се промъкват насам, за да ви нападнат.
Можете да си представите какво вълнение предизвикаха думите ми. Наистина, вечерта Кропли беше казал, че не се страхува от червенокожите, но сега, когато те действително се бяха появили, той се изплаши много. Ролинс също се правеше на слисан като останалите. В този момент Винету нареди да се пази спокойствие!
— Тихо! С викане не може да се победи никой неприятел. Трябва веднага да се споразумеем по какъв начин ще отблъснем сиусите.
— Няма какво тепърва да се споразумяваме — обади се Кропли. — Ще ги очистим с пушките си един подир друг така, както се приближават. Можем да ги различаваме, защото луната свети достатъчно силно.
— Не, в никакъв случай няма да постъпим тъй — заяви Винету.
— А защо не?
— Защото човешката кръв не бива да бъде проливана без да е крайно необходимо.
— Сега е необходимо, понеже тези червени кучета трябва да получат такъв урок, та останалите живи да не го забравят толкова лесно.
— Значи моят бял брат нарича индианците червени кучета? — попита апачът строго. — Нека не забравя, че Винету също е индианец. Винету познава своите червени братя по-добре от него. Ако те посегнат на някой бледолик, в повечето случаи имат основание. Или той се е държал враждебно с тях, или пък някой друг бял ги е придумал под някакъв предлог, на който те са повярвали. Понките ни нападнаха при Олд Файерхенд, защото предводителят им беше бял и ако сега сиусите окананда са дошли, за да те ограбят, вероятно и за това вина има някой бледолик.