— Не ми се вярва.
— Какво ти се вярва, е безразлично за вожда на апачите, защото той подозира, че е така, както казва!
— Дори и тъй да е, тогава сиусите би трябвало да бъдат наказани, защото са се оставили да бъдат подведени. Ще застрелям всеки, който се опита да влезе в къщата ми насила. Това е моето право и аз съм решен да се възползвам от него.
— Твоето право не ни засяга. Запази си го за друг път, когато си сам! Сега обаче тук са Олд Шетърхенд и Винету, а те са свикнали хората да се съобразяват с тях. От кого си купил тази колония?
— Купил ли? Да не съм толкова глупав да я купувам? Заселих се тук, понеже мястото ми харесва и ако остана в продължение на предписаното от закона време, поселището ще бъде мое.
— И така, не си питал сиусите, на които принадлежи тази земя?
— Дори през ум не ми е минавало.
— А се учудваш, че се отнасят към теб като към враг, като към крадец, който е ограбил земята им? И ги наричаш червени кучета и искаш да ги застреляш? Ако стреляш само веднъж, Винету ще ти прониже главата с куршум!
— Но какво друго да направя? — попита заселникът, изгубил голяма част от самоувереността си, защото прочутият апач го беше срязал по такъв начин.
— Нищо няма да правиш, абсолютно нищо. Олд Шетърхенд и Винету ще действат вместо тебе. Ако се съобразяваш с нас, няма да ти се случи нищо лошо.
Този разговор беше проведен по най-бързия възможен начин. Междувременно аз бях застанал край един от прозорците и надничах навън, за да наблюдавам приближаването на сиусите. Все още не се виждаше нито един от тях. Явно обграждаха къщата още отдалече, за да се уверят, че няма от какво да се страхуват. Сега Винету пристъпи към мен.
— Видя ли ги моят брат Шарли да се приближават?
— Още не — отвърнах аз.
— Няма да се отнесем сурово с тях.
— Кропли е отнел земя от сиусите, а може би появяването им си има и някаква друга причина.
— Вероятно. Но как ще успеем да ги прогоним оттук, без да проливаме кръв?
— Моят брат Винету знае това също така добре, както и аз.
— Шарли отгатва мислите ми както винаги. Ще заловим един от тях.
— Да, и то онзи, който се промъкне до вратата, за да разузнае какво е положението.
— Добре. Несъмнено ще се появи някой съгледвач, за да се огледа и ослуша. Ще го пленим.
Приближихме се до вратата, дръпнахме резето и я отворихме само няколко пръста, така че образувалата се пролука да бъде достатъчна, за да можем да гледаме навън. Застанах до нея, и зачаках. Измина доста време. Вътре в къщата беше абсолютно тъмно и тихо. Никой не се помръдваше. В този миг дочух идването на съгледвача или по-скоро не го чух, защото не долових приближаването му чрез слуха си, а чрез онази своеобразна способност да се предугаждат нещата, която всеки добър уестмън изработва у себе си. И ето че само след няколко секунди аз го забелязах. Беше легнал на земята и се приближаваше към вратата пълзешком. Ето че той вдигна ръка и започна да опипва вратата. Светкавично я отворих и се намерих върху него, сграбчвайки го с две ръце за гърлото. Червенокожият се опита да се отбранява, зарита с крака и заудря с ръце около себе си, но не можа да издаде никакъв звук. Изправих го и го завлякох в къщата, след което Винету отново подлости вратата.
— Дайте светлина, мистър Кропли! — подканих аз заселника. — Нека поогледаме този човек!
Заселникът изпълни нареждането ми, като запали свещ от еленова лой и освети с нея лицето на индианеца; бях освободил врата му, но го хванах за двете ръце над лактите.
— Кафявия Кон, вождът на сиусите оканаюа! — извика Винету изненадано. — Моят брат Олд Шетърхенд е направил добър улов!
Хватката ми беше почти задушила индианеца. Сега той пое няколко пъти дълбоко въздух и от него се изтръгнаха смаяните думи:
— Винету, вождът на апачите!
— Да, той е — потвърди апачът. — Ти го познаваш, понеже вече си го виждал. Но този там още не се е мяркал пред очите ти. Чу ли преди малко името му?
— Олд Шетърхенд ли?
— Да. Че е той, ти вече почувства, защото те залови и те довлече тук, без да можеш да му окажеш съпротива. Намираш се в ръцете ни. Какво да те правя, а?
— Моите прочути братя ще освободят Кафявия Кон и ще го пуснат да си отиде.
— Така ли мислиш наистина?
— Разбира се, защото воините на племето окананда не са врагове на апачите.