— Като какво например, Дъг?
— Като например приготвяне на вино от глухарчета, купуване на нови гуменки, изстрелване на първия фишек за сезона, приготвяне на лимонада, първият трън в петата, бране на диво лисиче грозде. Всяка година все същите неща, все по същия начин, без промяна и без разлика. Това е едната половина на лятото, Том.
— А другата половина?
— Неща, които правим за най-първи път.
— Като например маслините, дето ги ядохме, това ли?
— По-важни работи. Като например да открием, че дядо или татко не знаят всичко на този свят.
— Да-а-а, ама те знаят всичко, каквото може да се знае, разбра ли!
— Не се заяждай, Том, защото вече съм си го написал в раздела Открития и откровения. Те не знаят всичко. Но в това няма нищо лошо. И това също съм го открил.
— Какви други нови глупости си надраскал там?
— Че съм жив.
— Хе, хе — това е старо.
— Това, че мисля за него, че го забелязвам, то е новото. Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне внезапно, оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато истински го правиш. Ще разделя лятото на два дяла. Първата част на тефтерчето ми е озаглавена Обреди и навици. Първата гъба за годината. Първото тичане бос в тревата за годината. Първото схващане от страх в езерото за годината. Първата диня. Първият комар. Първото бране на глухарчета. Това са все неща, които правим непрестанно, без да се замисляме. А тук, отзад, както ти казах, е разделът Открития и откровения, или по-скоро — „Прояснения“, разкошна дума, или „Предчувствия“ — какво ще кажеш? С други думи, правиш си там нещо обикновено и познато, като например разливаш в бутилки вино от глухарчета и го записваш в „Обреди и навици“. А сетне се замисляш над него и онова, което си помисляш, все едно глупаво или умно, го вписваш в „Открития и откровения“. Виж какво съм записал за виното: Във всяка затворена бутилка съхраняваме по един голям къс от лято 1928 — как го намираш това, Том?
— Загубих ти мисълта още преди една миля.
— Виж, тук има пък друго. В първия раздел Навици. Пиша: Първо скарване и пердах за лято 1928 от татко, сутринта на 24 юни. А тук отзад, в Откровения казвам така: Възрастните и децата враждуват за това, защото са от две различни раси. Погледни ги тях и ще видиш, че са различни от нас. Погледни ни нас — виж колко различни сме от тях. Различни раси „и те никога не ще се срещнат“.1. Запомни го добре и не го забравяй, разбра ли, Том?
— Браво, Дъг, напипал си го, напипал си го! Точно така е! Ние се разбираме с мама и татко. Тегло, тегло от сутрин чак до вечеря. Гениален си, Дъг!
— През тези три месеца, всеки път, като забележиш нещо, което се върши постоянно, казвай ми го. И в първия понеделник на септември, на Деня на труда, ще направим равносметка на лятото и тогава ще видим какво ще излезе.
— Имам нещо готово за тебе, Дъг. Вземай молива. На света има пет милиарда дървета. Проверил съм го в една книга. Под всяко дърво има и сянка, нали така? Познай тогава, от какво става нощта? Ще ти кажа — сенките изпълзяват изпод петте милиарда дървета! Представяш ли си го? Сенките се понасят из въздуха, мътят му водата, тъй да се каже. Да има как да го измислим, че да затиснем тия дяволски пет милиарда сенки под дърветата, тогава ще ни оставят да играем чак до среднощ, разбираш ли, Дъг, просто защото няма да има никаква нощ! Ето, виждаш ли: нещо старо и нещо ново.
— Точно — и старо, и ново. — Дъглас наплюнчи жълтия химически молив марка „Тикондърога“, име, което страшно му харесваше. — Повтори ми сега…
— Има пет милиарда дървета и под всяко дърво има сянка…
Така е — лятото, това бяха обреди, всеки със своето място и време. Обредът на лимонадата или на изстудения чай, обредът на виното, на гуменките — но можеше и без него, и накрая, непосредствено след тях, изпълнен с тихо достолепие, идваше обредът на висящата люлка на покритата входна веранда.
Около залез слънце на третия ден на лятото дядо им се върна от входната врата и се загледа усмихнато в двете железни халки на тавана на верандата. Пристъпи към обкичения с мушкато парапет също като капитан Ахав2, отглеждащ притихналия кротък ден и кроткото небе, наплюнчи пръст да провери откъде духа вятърът и си съблече палтото, за да усети не е ли още хладно за по къси ръкави в часа на залеза. Отвърна на поздравите на другите капитани от съседните, обкичени с цветя веранди, излезли и те да разузнаят благаткото земно вълнение на времето, глухи за мнението на съпругите си — едни доволни, а други разлютени като къдрави малки пудели, скрити зад черните мрежести врати на верандите.
1
„Изтокът е Изток, Западът — Запад, и те никога не ще се срещнат“ — цитат от стихотворение на Ръдиард Киплинг. - Б. пр.