Мисиз Бентли запита:
— Яде ли ви се? Ела насам! — Сладоледаджията спря и тя размени с него монети срещу фунийки с истински „Ледников период“. Децата й поблагодариха със заскрежени устни, а очите им оглеждаха критично високите й старомодни обувки и бялата й коса.
— Искате ли да си близнете? — предложи момченцето.
— Не, детето ми. Стига ми колкото съм стара и замръзнала; и най-жаркият ден вече не може да ме разтопи — пошегува се мисиз Бентли.
Понесли своите малки ледници, децата пристъпиха към верандата и се наредиха едно до друго на сянка върху люлеещата се пейка.
— Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
— Приятно ми е. Аз пък съм мисиз Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
— Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? — запита старицата.
— Не знаех, че и старите жени носели малки имена — примигна Том.
Мисиз Бентли се засмя горчиво.
— Иска да каже, че никой не се обръща към тях на малко име — обясни Джейн.
— Мила моя, когато и ти остарееш като мене и на теб няма да ти казват Джейн. Старостта е ужасно официална. Към нея винаги се обръщат на презиме. Младите не обичат да наричат старите с малките им имена. Струва им се прекалено вятърничаво.
— А вие много ли сте стара?
— Спомням си птеродактила — засмя се мис Бентли.
— Не, ама колко сте стара?
— На седемдесет и две.
Замислени, те дълго близаха леденото си сладко.
— Това е дълбока старост — заяви Том.
— Сега не се усещам по-различно, отколкото когато бях като вас — отвърна старата дама.
— Колкото нас?!
— Да. Някога и аз бях хубаво малко момиченца като теб, Джейн, и като теб, Алис.
Те останаха мълчаливи.
— Какво има?
— Нищо — Джейн се надигна.
— А, не бързайте толкова. Още не сте изяли сладоледа… Я ми кажете, какво всъщност ви стана?
— Мама казва, че не е хубаво да се лъже — каза Джейн.
— Така е. Много е лошо — съгласи се мисиз Бентли.
— И не ми дава да слушам лъжи.
— Но нима някой те е излъгал, Джейн?
Джейн я погледна, а сетне смутено отмести очи.
— Вие ме излъгахте.
— Аз ли? — Мисиз Бентли се разсмя и сложи мллката си тънка ръка на сърцето. — За какво те излъгах?
— За това, колко сте годишна. И че сте били малко момиченце.
Мисиз Бентли настръхна.
— Но аз наистина съм била малка преди много, много години, била съм момиченце също като вас.
— Алис, Том, хайде, тръгвайте.
— Почакайте — отвърна мисиз Бентли. — Не ми ли вярвате?
— Не зная — отвърна Джейн. — Не вярвам.
— Но това е смешно! Че то е съвсем очевидно. Всеки е бил млад по някое време.
— Но не и вие — прошепна тихичко Джейн, свела поглед. Изблизаната сладоледена фунийка бе паднала долу и лежеше на дъсчената веранда сред ванилено езерце.
— Но разбира се, че съм била и осем, и девет и десетгодишна, като всички вас.
Двете момиченца се изкискаха.
Очите на миснз Бентли заблестяха ядосано.
— Хайде, какво съм седнала и аз да си губя цялата сутрин и да споря с десетгодишни хлапета. Излишно е да споменавам, че и аз съм била на десет години и глупава точно колкото вас!
Момичетата се засмяха. Том се мъдреше смутен.
— Подигравате се с нас — изкиска се Джейн. — Не е възможно да сте били десетгодишна, нали, мисиз Бентли?
— Я да се пръждосвате оттука! — викна внезапно старицата, защото вече не можеше да издържа погледите им. - Забранявам ви да се смеете така!
— И нали името ви не е наистина Хелън?
— Разбира се, че е Хелън!
— Довиждане — викнаха момиченцата и продължиха да се кискат, докато тичаха през двора, под просторните сенки, а Том ги следваше бавно. — Благодарим ви за сладоледа!
— И аз като вас съм играла на дама! — викна подире им мисиз Бентли, но те си бяха отишли.
Останалата част от деня мисиз Бентли прекара в нервно настроение — блъскаше чайници и чинии, шумно приготви скромния си обед и от време на време отиваше до входната врата с надеждата да хване ония нахални хлапетии в някой от веселите им набези в късния следобед. Но дори и да бе ги спипала, какво би могла да им каже? Защо всъщност чак толкова се бе раздразнила от тях?
— Как е възможно? — оплака се мисиз Бентлч на тънката, напръскана с розички чаена чаша. — Никой досега не се е съмнявал, че съм била малко момиченце. Какво глупаво, какво ужасно нещо от тяхна страна. Не съжалявам, че съм остаряла — не, не съжалявам, ала съм възмутена, че тъй ме ограбиха от моето детство!