— Слушай, Том! — викна му мисиз Браун. - Нужна ми е морална подкрепа и душа невинна като агнеца божий. Тръгвай с мене!
И тя се юрна напред, а под нозете й гинеха мравки, хвърчаха цветове от глухарче и се отваряха дупки в цветните лехи на съседните дворове, през които пердашеше, без да се замисля.
Том остана да клечи, загледан в раменете и гръбнака на мисиз Браун, която летеше надолу по улицата. Положението на плешките й обещаваше събития мелодраматични и безразсъдни, нещо, според Том непривично за която и да било дама, макар под носа на мисиз Браун да личеше зачатъкът на пиратски мустак. Миг след това той крачеше редом с нея.
— Мисиз Браун, изглеждате ми разлютена до смърт!
— До лудост, момче, ясно ли е?
— Внимавайте! — викна й Том.
Мисиз Елмира Браун се простря върху едно желязно куче, което в съня си охраняваше зелената трева.
— Ах, мисиз Браун!
— Ето, видя ли? — Мисиз Браун седеше, без да мръдне. — Това ми го направи Клара Гудуотър! Магия!
— Магия ли?
— Остави сега това, момче. Ето ги стъпалата. Ти мини напред и скъсай всички невидими нишки от пътя ми. Натисни оня звънец и веднага си дръпни пръста, иначе токът ще те овъгли!
Том изобщо не докосна звънеца.
— Хей, Клара Гудуотър! — Мисиз Браун клъвна бутона с порязания си пръст.
Оттатък в хладните сенчести празни стаи на голямата стара къща иззвънтя и заглъхна едно сребърно звънче.
Том се ослуша. Още по-навътре се дочу шумолене, като че тичаше някакво мишле. Сянка, най-вероятно духнато от вятъра перде, се размърда в далечната гостна.
— Здравейте — обади се тих глас.
И сякаш от нищото пред тях зад мрежестата врата изникна мисиз Гудуотър, свежа като стръкче джоджен.
— Я, здравейте, Том, Елмира. — Какво…
— Дошла съм да говоря аз! По въпроса за намерението ви да практикувате като новоизлюпена магьосница!
Мисиз Гудуотър се усмихна.
— Аха, съпругът ти е значи не само пощаджия, а и пазител на закона. Носът му е ей толкова дълъг!
— Не ви е надничал в пощата.
— По цели десет минути се бави от къща до къща, за да се киска над хорските, картички и да мери обущата, изписани с колетна пратка.
— Не е въпросът какво е видял, ами какво сте му казали за новите си книги.
— Пошегувах се. „Сега вече ще стана магьосница!“ — щом му го казах, и Сам хукна тъй, сякаш насочих към него светкавица. Мозъчната кора на този човек е без нито една гънка.
— Вчера и другаде сте се похвалили за тази ваша магия…
— Имаш пред вид, наглежда, нашия „Сандвич клуб“…
— Където аз демонстративно не бях поканена.
— Но ние всички знаем, че в този ден ти си при баба си.
— Винаги бих могла да променя деня, определен за баба, стига да ме поканят другаде.
— Е, и какво чак толкова е станало там? Докато ядях сандвича от шунка с туршия, казах високо: „Най-сетне ще се дипломирам за магьосница. От години се уча на магии!“
— Точно тъй ми го казаха и на мен по телефона!
— Чудесно нещо са модерните изобретения! — засмя се мисиз Гудуотър.
— Като знам, че сте председателка на женското дружество „Орлови нокти“ почти от Гражданската война насам, според мен — казвам ви го право в очите — си служите с магия, за да получавате мнозинство, признайте, че е така!
— Нима тук има място за съмнение, госпожо? — запита мисиз Гудуотър.
— Новите избори са утре и аз искам да зная ще се кандидатирате ли за още един мандат и най-вече — нямате ли срам?
— На първия въпрос отговарям с „да“, а на втория — с „не“. Слушайте какво, госпожо, тези книги съм ги поръчала за малкото си братовчедче Роул. Десетгодишен е и още наднича в шапките да търси омагьосани зайци. Обясних му, че да се намери в шапка заек е толкова трудно, колкото да се открие мозък в главите на някои хора, които бих могла и да назова, ала той продължава да наднича и затова му изписах тези подаръци.
— И върху сто библии да се закълнете, пак няма да ви повярвам.
— Тъй или инак, честен кръст. Обичам да дразня хората с тези магии. Всички жени изкудкудякаха, когато взех да обяснявам за моето магьосничество. Жалко, че те нямаше там.
— Затова пък утре ще бъда и ще се боря срещу вас със златен кръст и с всички сили на доброто, които успея да сплотя зад себе си — закани се Елмира. — А засега искам да зная, какви още магически боклуци сте струпали в дома си?
Мисиз Гудуотър посочи навътре, към една маса, опряна о стената.
— Накупила съм най-различни магьоснически билки. Миришат необикновено и Роул умира от щастие. Ей в онази малка торбичка има змийско биле, това е омайниче, а това е мораво рогче; туй е черна сяра, а за това разправят, че било прах от човешки кости.