— Брей, че напаст са мухите това лято! — каза мисиз Гудуотър.
После влезе вътре и сложи куката на мрежестата врата.
— Чертата е теглена, мисиз Гудуотър — заяви Елмира, като скръсти ръце. — Давам ти последна възможност. Да се оттеглите от председателка на „Орлови нокти“ или да се преборите с мене утре, когато ще ви отнема мястото в честна борба. Ще доведа и Том. Невинно, добро момче. Невинност и доброжелателство — те ще спечелят борбата.
— Не ме мислете за толкова невинен, мисиз Браун — обади се момчето. — Мама казва…
— Млък, Том, добрият си е добър! Ти ще стоиш от дясната ми страна, чу ли, момче!
— Да, госпожо — рече Том.
— Ако доживея до утре — въздъхна Елмира, — защото тази дама е в състояние да направи образа ми от восък и да ме промуши в сърцето с ръждива игла. Ако утре сутрин откриеш в леглото ми голяма спаружена смокиня, Том, да знаеш кой ми е направил магия. И мисиз Гудуотър ще си остане председателка до сто деветдесет и петата си годишнина.
— Не сте права, госпожо — възропта мисиз Гудуотър, — та аз сега съм вече на триста и пет. На времето още ми викаха „вечната“. Тя насочи показалец към улицата. — Абракадабра-цимити цам! Е?
Елмира изтича надолу по стъпалата.
— Утре! — закани се тя.
— До утре, госпожо! — подвикна в отговор мисиз Гудуотър.
Том вървеше подир Елмира и ту побутваше, ту подритваше мравките по тротоара.
Като пресичаше пътечката пред един гараж, Елмира изпищя.
— Какво ви стана, мисиз Браун? — стресна сеТом.
Една кола, която се измъкваше на заден ход от гаража, бе минала през палеца на десния Елмирин крак.
Настъпи среднощ, а кракът на Елмира все още тупаше от болка, затова тя стана, слезе в кухнята, хапна малко студено пиле и състави един подробен и съвсем точен списък. Първо, болести през изминалата година. Три простуди, четири атаки от лошо храносмилане, една от подуване на корема, артрит, лумбаго, нещо, което тя смяташе за подагра, силна бронхитна кашлица, начална астма, някакви обриви по раменете, плюс възпаление на средното ухо, вследствие което бе залитала като пияна муха цели няколко дни, болки в гръбнака, главоболия и световъртеж. Стойност на лекарствата: деветдесет и осем долара и седемдесет и осем цента.
Второ, предмети счупени и повредени в домакинството през изминалите дванадесет месеца: две лампи, шест вази, десет чинии, един супник, два прозореца, един стол, една възглавница от канапето, шест чаши и един абажур от канделабъра. Обща стойност: дванадесет долара и десет цента.
Трето, болките й през тази нощ. Прегазеният палец я болеше много. Стомахът й се бъркаше. Гърбът й се беше схванал, нозете й туптяха мъчително. Очите я боляха като овъглени. В устата си сякаш беше сдъвкала парцала за прах. Ушите й шумяха и бучаха. Какво струваше всичко това? Изчисляваше го, докато се връщаше в спалнята.
Десет хиляди долара за душевни страдания.
— Бъди любезна да уредиш това, преди да съм завела съдебен иск! — рече тя полугласно.
— Какво — сепна се съпругът й.
Тя си легна.
— Нищо, просто отказвам да умра.
— Моля? — не разбра той.
— Няма да умра! — заяви тя, забила поглед в тавана.
— И аз не искам — отвърна съпругът й, обърна се и захърка.
— На другата сутрин мисиз Елмира Браун стана рано, отиде до градската библиотека, отби се в аптеката, върна се в къщи и тъкмо разбъркваше някакви химикали, ето че съпругът й Сам с празна чанта се прибра за обяд.
— Обядът е в хладилника. — Елмира бъркаше някаква зелена попара в голяма стъклена чаша.
— Господи, какво е това? — възкликна съпругът й. — Прилича на млечен шейк, киснал четиридесет дни на силно слънце. Сякаш е хванал мухъл.
— Магия се оправя само с друга магия.
— Нима смяташ да изпиеш това?
— Да, преди да съм влязла в клуба „Орлови нокти“ за голямата битка.
Самюел Браун подуши буламача.
— Послушай ме. Първо изкачи стълбите, че после го изпий. Какво си разбъркала вътре?
— Сняг от ангелски криле, всъщност ментол, който охлажда адските огньове, които те изгарят — тъй пише в книгата, която намерих в библиотеката. — Сок на прясно откъснат грозд, за да те осенят ясни и светли мисли пред лицето на черните видения — така е казано. Тъй също червен ревен, кремотартър, бяла захар, белтък от яйце, изворна вода и пъпки от детелина, пропити със силата на благодатната пръст. Мога да ти изреждам цял един ден. Ето го списъка, добро — срещу лошо, бяло — срещу черно. Не е възможно да загубя!
— А, че ще спечелиш, не се и съмнявам — каза съпругът й. — Въпросът е дали ще си жива да го разбереш!
— Мисли си само хубави мисли. Отивам да взема Том против уроки.