— Бедното момче — въздъхна мъжът й. — Както казваш, невинно, а може и да го разкъсат на парчета през този съдбоносен ден в „Орлови нокти“.
— Нищо няма да му стане на Том — каза Елвира и като взе шупналия буламач, скрит в кутия от овесени ядки, излезе из вратата, без да си закачи полата и без да й се пусне бримка на новите чорапи. Забелязвайки това, тя стигна до дома на Том, изпълнена със самодоволство, а той я чакаше там, както му бе наредила, в белияси летен костюм.
— Пфу! — възкликна Том. — Какво носите в тази кутия?
— Самата съдба — отвърна Елмира.
— Дано да е така — въздъхна Том, като подтичваше на две крачки пред нея.
Салонът на женското дружество „Орлови, нокти“ беше пълен с жени, които си надничаха в огледалата, придърпваха си полите и се питаха една друга не им ли се показват комбинезоните.
В един часа по стълбите се изкачи мисиз Елмира Браун, придружавана от момченце в бели дрехи. То стискаше носа си с два пръста и едва отваряше едно око, за да види къде стъпва. Мисиз Браун погледна към жените, после хвърли поглед към кутията от овесени ядки, отвори капака, надникна вътре, и бързо го затвори, без дори да вкуси от онова, което се намираше там. Тя закрачи навътре, съпровождана от шумолене на тафтена пола — шепотът на жените я следваше като прилив.
Седна на един заден ред с Том, а Том изглеждате по-нещастен отвсякога. Едното му око, което бе отворено, огледа женската тълпа и се склопи завинаги. Както седеше, Елмира измъкна напитката и бавно я изгълта.
В един и тридесет председателката, мисиз Гудуотър, удари с чукчето и всички жени с изключение на десетина замлъкнаха.
— Уважаеми госпожи — разнесе се гласът й над лятното море от коприни и дантели, гарнирани тук-там с бели или прошарени къдрици, — дойде денят за нови избори. Но преди да започнем, нека изслушаме мисиз Елмира Браун, съпруга на нашия изтъкнат графолог…
Над салона се понесе тих кикот.
— Какво е това графолог? — Елмира сбута Том в ребрата.
— Не зная — ядосано отвърна Том, все още със затворени очи и с чувството, че този лакът го блъсна някъде от нищото.
— …съпруга, както вече казах, на нашия изтъкнат експерт по разчитане на почерци Самюел Браун… (несдържан смях)… от Пощите на САЩ — продължи невъзмутимо мисиз Гудуотър. — Та мисиз Браун желае да ви каже нещо. Заповядайте, мисиз Браун.
Елмира се изправи. Столът зад нея се притвори назад и щракна като капан за мечки. Тя подскочи и се залюля на токовете си, които скърцаха така, сякаш всеки миг щяха да се стрият на прах под петите й.
— Много имам за казване — заяви тя, стиснала в една ръка празната кутия от овесени ядки и една библия. С другата сграбчи Том и се понесе напред, блъсна някодко жени по лактите, измърмори: „Отваряй си очите! Пази се, не виждаш ли!“, стигна до подиума, извърна се и обърна чашата е вода, която потече по масата. Изгледа смръщено мисиз Гудуотър, сякаш тя й беше крива, и я остави да попие водата с малката си носна кърпичка. Сетне със скрито тържество измъкна празната чаша от кутията, размаха я под носа на мисиз Гудуотър и прошепна:
— Знаете ли какво имаше тука? Сега то е вътре в мене, госпожо. Опасана съм от магически кръг. Нито нож може да ме нарани, нито секира да ме посече.
Глъчката от женските приказки заглуши думите й.
Мисиз Гудуотър кимна, вдигна ръка и всички млъкнаха.
Елмира стискаше здраво ръката на Том. А Том стискаше здраво очи, разтреперан от притеснение.
— Уважаеми госпожи — започна Елмира, — съчувствувам ви от сърце. Зная какво сте препатили през изминалите десет години. Зная защо неотстъпно гласувате за мисиз Гудуотър. Всични вие се грижите коя за син, коя за дъщеря и за съпруг. Съобразявате се с месечни доходи. Всяка от вас ще се притесни, ако млякото й се вкисне, ако хлябът не втаса, ако сладкишите останат клисави. Никоя не би желала в дома й да влязат болести — заушка, шарка или магарешка кашлица. Всяка от нас трепере мъжът й да не катастрофира с автомобил, да не го хване токот жиците с високо напрежение край града. Краят на всичко това вече дойде! Сега ще си отдъхнете. Край на стомашните киселини и край на болките в гърба, край — защото зная как да разваля магията и как да прогоним злите духове от тая вещица, която е сред нас!
Всички взеха да се оглеждат, ала не видяха вещица.
— Вещицата е нашата председателка! - извика Елмира.
— Това съм аз! — махна с ръка към присъствуващите мисиз Гудуотър.
Днеска отидох в градската библиотека — Елмира се опря на катедрата. — Потърсих противодействия. Как да се отървем от хора, които използуват другите, как да принудим вещиците да ни оставят и да избягат от нас. И намерих начин да се преборим за своите права. Усещам в мен да се надига една сила. Магията, съставена от всякакви полезни корени и химикали, е в мене. Взех… — тя млъкна и се олюля. Примигна. — Взех кремотартър и… Взех… бели миши уши, мляко, подквасено на лунна светлина, и… — Елмира замълча и се замисли. Стисна устни, а от вътрешността й се надигна някакъв тих звук, който тръгна нагоре и се измъкна из крайчеца на устните й. Тя притвори за миг очи, за да разбере къде се спотайва в момента силата й.