Двамата се засмяха. Той се облегна на стола и за пръв път от месеци насам остави смеха да се излива от него леко и непринудено. Когато се успокоиха, тя обви чашата си с длани и погледна в нея.
— Знаете ли, цяло щастие е, че се запознаваме тлкова късно. Не бих искала да ме срещнете, когато бях на двайсет и една и ужасно лекомислена.
— За хубавиците на двайсет и една важат други закони.
— Значи според вас аз съм била хубава, тъй ли?
Той кимна развеселен.
— Но по какво го разбирате? — запита тя. — Когато срещнете някой дракон, нагълтал гълъбица, нима познавате по перушините, полепнали покрай муцуната му? Това е то — тяло като моето прилича на дракон, цялото в люспи и бръчки. Драконът изгълта бялата гълъбица. Години минаха, откакто гъбицата я няма. Дори не мога да си спомня как е изглеждала. Макар че я усещам. Тя все още е цяла вътре, все още е жива; от истинската гълъбнца не е паднало ни едно перце. Знаете ли, има утрини през пролетта, а и през есента, когато се събуждам и си казвам: сега ще изтичам през ливадите в гората и ще набера диви ягоди! Или пък ще поплувам в езерото, или тази нощ ще танцувам до разсъмване! Но изведнъж с ярост откривам, че съм скрита в този стар и грохнал дракон. Аз съм омагьосаната принцеса в разрушената кула, заключена без излаз, в очакване на красивия принц.
— Вие сте родена за писателка.
— И наистина съм писала, мое мило момче. Какво друго й остава на една стара мома? Бях фантазьорка, с глава, натъпкана с карнавални конфети, тъй живях до трийсетте си години, и тогава единственият мъж, когото съм обичала в живота си, се умори да ме чака и се ожени за друга. С яд, с озлобление към себе си, си казах, че ми се пада подобна участ, защото не се омъжих, когато трябваше и можеше. Тръгнах да пътешествувам. Куфарите ми набъбнаха и се скриха под пластовете хотелски етикети, налепени по тях. Бях сама в Париж, сама във Виена, сама в Лондон, и като си помисля, беше съвсем същото, като да съм сама в Грийн таун, Илинойс. С две думи, където и да бях, аз бях сама. О, имах достатъчно време да размишлявам, да придобия изискани маниери, да стана забавна събеседница. Ала понякога си мисля, че с радост бих заменила всякакъв блестящ разговор и всеки високопоставен събеседник срещу един единствен другар, с когото да преживея трийсет спокойни години.
В мълчание допиха чая.
— Ах, какво съм седнала да се окайвам! — възкликна тя добродушно. — Я сега да чуем нещичко за вас. Значи сте на трийсет и една, а още не сте женен, тъй ли?
— Аз бих го обяснил така — усмихна се той. — Жени, които умеят да постъпват, да размишляват и да разговарят като вас, не се срещат често.
— О — каза тя сериозно; — не бива да очаквате от една млада жена да разговаря като мене. Това идва с годините. Първо на първо, те са още твърде зелени. И второ, в момента, в който усети, че жената има ум, всеки обикновен мъж побягва презглава. Не може да не сте срещнали и умни жени, но те умело са се прикрили. Човек трябва да се озърта внимателно, за да открие подобна буболечка. Да откърти и друга дъска от пода.
Отново се засмяха.
— Както върви, аз ще си остана един сух и скован стар ерген — въздъхна той.
— А, не, не, в никакъв случай. Ще сбъркате ужасно. Дори не биваше да идвате тук днес следобед. Тази задънена улица свършва в една египетска пирамида. Всички пирамиди са чудесни, обаче мумиите не са приятни събеседници. Кажете ми, къде бихте желали да отидете и какво всъщност очаквате от своя живют?
— Искам да видя Истанбул, Порт Саид, Кайро, Будапеща. Да напиша книга. Да изпуша страшно много цигари. Да се сгромолясам в някаква дълбока пропаст, обаче, падайки, да се спася, закачвайки се на никое дърво. Да ме прострелят в тъмен марокански сокак в полунощ. Да се влюбя в красива жена.
— Е, трудно ще ми е да изпълня всичките ви желания — каза тя. — Но понеже съм пътешествала, могла бих да ви поразкажа за някои от тези места. А пък ако притичате през двора ми довечера към единайсет и ако още не съм заспала, ще изпразня един стар пищов по вас. Това ще може ли да задоволи мъжествения ви копнеж по приключения?
— Напълно.
— Къде бихте желали да заминете най-напред? Аз наистина мога да ви заведа. Ще направим магия. Само го назовете. Лондон? Кайро? Щом чухте Кайро, лицето ви се озари. Хайде тогава, отиваме в Кайро. Сега се отпуснете. Напълнете лулата си с този ароматен тютюн и се облегнете на стола.
Той се облегна, напълни лулата, усмихнат, отпуснат и готов да слуша, а тя започна да говори.
— Кайро … — подхвана тя.
Часът се изниза в съкровища, потайни улички и ветрове откъм египетската пустиня. Слънцето пръскаше злато, Нил беше мътен там, където се плискаше надолу към делтата, а на върха на пирамидата стоеше една млада, пъргава, засмяна жена, подканваше го да ое изкачи по сенчестата страна и да излезе на слънце, той се катереше нагоре, тя му протягаше ръка да го изтегли от последното стъпало, сетне се кискаха, възседнали камилата, клатушкайки се към огромната просната грамада на Сфинкса, късно през нощта в квартала на туземците слушаха как звънтят малките чукчета по бронза и среброто, а музиката от незнайни струнни инструменти заглъхваше далеч, далеч, далеч…