— Ум нямаме да се разхождаме в нощ като тази — каза Хелън.
— Самотника няма да убие три жени наведнъж — успокои я Лавиния. — В някои цифри се крие голяма сигурност. Освен това още е рано. Убийствата са по едно на месец.
По стреснатите им лица падна някаква сянка. Някой изскочи иззад едно дърво. Трите изкрещяха едновременно на три различни гласа, също като че някой беше ударил върху клавишите на орган с тежък юмрук.
— Пипнах ви! — изрева нечий глас. Човекът се хвърли към тях. И светлината озари засмяното му лице. Облегна се на едно дърво, омаломощен от смях, с пръст насочен към момичетата.
— Хей! Аз съм Самотника! — кискаше се Франк Дилън.
— Франк Дилън!
— Франк!
— Слушай, Франк — задъха се Лавиния, — ако още веднъж постъпиш така детински, да те надупчат целия с куршуми дано!
— Как можа да го направиш! Франсин се разплака истерично.
Франк Дилън се стресна.
— Моля ви се, извинявайте много!
— Махай се! — викна Лавиния. — Възможно ли е да не си научил за Елизабет Рамзел — как я намериха мъртва в дерето? Хукнал да плаши жените! Да не сме те видели повече, чуваш ли?
— Ау, чак сега…
Те тръгнаха. Той тръгна подире им.
— Стой тука, господин Самотник, и плаши сам себе си. Върви да погледнеш лицето на Елизабет Рамзел и ще видим дали ще ти е чак толкова смешно. Лека нощ! — викна Лавиния и помъкна другите две по улицата, оградена от дървеса и звезди, а Франсин притискаше носната кърпичка до очите си.
— Франсин, мила, но той само се пошегува. — Хелън се объряа към Лавиния. — Не разбирам защо се разплака?
— Ще ти обясним, като стигнем до центъра. Тъй или инак, на кино ще отидем! До гуша ми дойде. Хайде сега приготвяйте си пари, вече стигнахме!
Дрогерията представляваше малък басейн от застоял въздух, който големите дървени перки раздвижваха и навън към тухлените улици прииждаха вълни с уханието на аптека, на тоник и на лимонада.
— Дайте ми за пет цента зелени ментови дъвчащи — каза Лавиния на продавача. Лицето му беше изопнато и бледо като на всички, които бяха срещнали по опустелите улици. — За в киното — обясни Лавиния, докато продавачът отсипваше с металическата лопатка за пет цента от зелените бонбони.
— Тази вечер сте много хубави, госпожици. Мис Лавиния, днес следобед излъчвахте такава свежест, когато се отбихте за шоколадовия сладолед, че един човек ви хареса.
— Тъй ли?
— Един клиент, който седеше на бара — наблюдаваше ви, като излизахте. Попита ме: „Коя е тя?“ — „Ами Лавиния Небз, най-хубавата госпожица в града ни“ — обясних му аз. А той: „Красива е. Къде живее?“ — При тези думи продавачът замълча смутено.
— Нали не сте?… — извика Франсин. — Нали не сте му казали адреса й? Не сте, нали?
— Не се съобразих. Казах му: „Оттатък, на Парк стрийт, нали я знаете, досами дерето“. Най-обикновено обяснение. Но тази вечер, преди мъничко, като научих, че са намерили трупа, помислих си: „Господи, какво направих!“
Той подаде кесийката, препълнена догоре.
— Какъв глупак! — разплака се Франсин.
— Съжалявам. Сигурен съм, че нима да се случи нищо лошо.
Тримата гледаха към Лавиния, взираха се в нея.
Тя не усещаше нищо. Освен може би някакъв гъдел на възбуда в гърлото. Подаде парите автоматично.
— Тези бонбони са почерпка от мене — заяви продавачът и се извърна да оправя някакви хартии.
— Знаете ли какво смятам да направя, и то веднага? — запита Хелън, като излязоха от дрогерията. Ще извикам едно такси да ни разведе по домовете. Не желая да сме заедно, когато те подгонят, Лавиния. Този човек е много съмнителен. Да разпитва за тебе! Да не би да искаш ти да си следващата жертва в дерето?
— Най-обикновен мъж и нищо друго — каза Лавиния и се извърна бавно да огледа града.
— Франк Дилън също е обикновен мъж, но нищо чудно той да е Самотника.
Франсин още не беше ги настигнала и като се обърнаха, видяха я да приближава.
— Накарах го да ми го опише — продавачът. Накарах го да ми опише как е изглеждал оня човек. Не бил тукашен — обясни тя, — в тъмен костюм. Бледен и слабоват.
— И трите сме много изнервени — обади се Лавиния. — Няма да се кача с вас в таксито. Ако аз трябва да съм следващата жертва, нека! Вълненията в живота са много оскъдни, особено в живота на трийсет и три годишна мома като мене, затова не ми се сърдете, ако не искам да ги изпусна. Тъй или инак, това са глупости; аз съм грозна.