Том седеше гърбом на гърба на лъва и гледаше нагоре по улицата, където блещукаха светлините на павилиона.
— И това там е истинската мадам Таро, така ли?
— Да, вътре в оня стъклен сандък, под червените и сини копринени дипли, под оня стопен стар восък, там е истинската мадам Таро! Вероятно преди много години някой й е завидял или я е мразел и затова я е залял с восък, запечатил я е завинаги и тя се прехвърляла от злодей на злодей, докато след векове довтасала тук, в Грийн таун, Илинойс — да работи за дребни пенита с глава на индианец вместо за коронованите глави на Европа!
— Кои злодеи? Да не би мистър Блек?…
— Мистър Блек е черен, носи черна риза, панталоните му, и те са черни, връзката му е черна. Злодеите във филмите се обличат в черно, така ли е?
— А защо не е дала знак още миналата годин или по-миналата?
— Знам ли, тя може би всяка вечер от сто години насам пише по картите с лимонов сок, но хората четат обикновените й съобщения и досега никой освен нас не се е сетил да прекара кибрит под картата и да прояви истинското известие. Добре, че аз знаех какво значи това secours!
— Ясно де, написала е „помощ“! А после?
— После — ще я спасяваме.
— Да я измъкнем изпод носа на мистър Блек, тъй ли? И нас да ни затворят вместо врачката в стъклени сандъци, да ни залеят е восък за идващите десет хиляди години, тъй ли?
— Не бой се, Том. Ето я библиотеката. Ще се въоръжим с разни заклинания и магически еликсири и ще се браним от мистър Блек.
— Мистър Блек го оправя един-единствен еликсир, Дъглас — каза Том. — Вечер, като събере повечко пари, той… я чакай, чакай да видя! — Том тзмъкна някакви монети от джоба си. — Това можа да оправи работата, Дъг, ти върви да четеш ония книги, а пък аз ще се върна и ще си пусна петнайсет пъти кийстоунските фантета; не ми омръзва да ги гледам. Докато пристигнеш в павилиона, изпитаният еликсир може да е проработил за нас.
— Да се надяваме, Том, че знаеш с какво опасно нещо се захващаш.
— Кажи ми, Дъг, ти искаш ли да спасиш царкинята, или не?
Дъглас се завъртя и скочи.
Том изчака люлеещите се врати на библиотеката да спрат и да се затворят. Сетне скочи от гърба на лъва и се скри в нощта. На стъпалата на библиотеката пепелта от картата таро трепна и изхвърча.
Павилионът беше тъмен; машините на китайския билярд се тулеха неясни и загадъчни като странни драскулки в прахоляка на великанска пещера. Картинките в кръглата панорама бяха нагласели така, че Теди Рузвелт едва започваше да се усмихва, а братя Райт тъкмо завъртваха дървената перка. Крачката се мъдреше в сандъка, с помътнели восъчни очи. Но изведнъж едното й око проблесна. Лъч От електрическо фенерче проникна през прашните витрини на павилиона. Нечие тежко тяло се заклати към заключения вход, в ключалката застърга ключ. Вратата се разтвори с трясък и остана да зее. Разнесе се тежко дишане.
— Аз съм, моето момиче — залитна мистър Блек.
По улицата се зададе Дъглас, забил нос в някаква книга, а от един съседен вход изскочи Том.
— Ш-т, тихо! — предупреди го Том. — Готова работа! Петнайсет пъти кийстоунските фантета; а мистър Блек, като ме чу да пускам толкова пари, ококори се, отвори машината, измъкна пенитата, изхвърли ме, затвори павилиона и прекоси отсреща към киното за магическия си еликсир.
Дъглас се присламчи нататък, надникна в тъмна павилион и видя двете горили — едната неподвижна, взела в прегръдките си восъчната героиня, а и другата, застанала като замаяна в средата на салона, да се поклаща от крак на крак.
— Ах, Том — възхити се Дъглас, — ама наистина си гениален. Направо прелива от магически еликсир, видя ли го?
— Гениален съм, прав си. А ти какво откри?
Дъглас почука книгата и заговори шепнешком:
— Както ти казах, мадам Таро предсказвала всичко за смъртта, за съдбата и всякакви такива в богатските гостни, ала направила една голяма грешка. Предсказала поражението и смъртта на Наполеон, казала му го направо в лицето! И тогава… Дъглас погледна отново през прашната витрина към онази далечна фигура, отпуснала се безмълвно в стъкления сандък, и замълча.
— Secours — измърмори той. — Оня тип Наполеон взел и се обадил в работилницата за восъчни фигури на мадам Тюсо и им заповядал да пуснат врачката Таро във врящия восък; и ето сега…сега…
— Гледай, гледай, Дъг, виж го там мистър Блек! Какво е хванал — палка ли, или е нещо друго?
Така беше. Вътре огромният мистър Блек залиташе и ругаеше ожесточено. И гневно размахваше голям туристически нож пред лицето на врачката.
— Разправя се с нея, защото тя единствена от всичко друго в проклетия му павилион прилича на човек — каза Том. — Но нищо няма да й направи… Ей сега ще се строполяса на пода и ще захърка.