Гласът му беше много креслив и мутираше.
— Дам ли им двадесет и пет цента, не ми връщат ресто, но ако им дам само петнадесет, пак ме пущат.
— Тогава ще ти дам само петнадесет цента — каза Фонтан.
— Не, дай ми двадесет и пет, а аз по пътя ще ги разваля.
— След киното се върни tout de suite7 в къщи — каза мадам Фонтан.
— Веднага ще се върна.
Андре излезе от стаята. Вечерта се захлади. Той остави вратата отворена и вътре нахлу лекият хладен ветрец.
— Manger!8 — каза мадам Фонтан. — Вие нищо не ядохте.
Вече бях изял две порции пиле с пържени картофи, три порции царевица, няколко нарязани парчета краставица и две порции салата.
— Може би иска малко кейк — каза Фонтан.
— Трябваше да купя кейк. Яжте сирене. Това е тип империал. Вие съвсем нищо не ядохте. Трябваше да взема кейк. Американците, винаги ядат кейк.
— Но аз наистина се натъпках.
— Mangez! Нищо не сте яли. Изяжте си всичко. Ние нищо не пазим за другия ден. Всичко трябва да си изядете.
— Вземете още салата — каза Фонтан.
— Ще донеса бира — каза мадам Фонтан. — След цял ден работа в книжната фабрика сигурно здравата сте огладнели.
— Тя не разбира que vous etes ecrivain9 — каза Фонтан.
Старецът беше деликатен в обръщенията си, но си служеше с военния жаргон и знаеше популярните песнички от времето, когато бе карал военната си служба в края на деветдесетте години.
— Той сам пише книги — обясни той на мадам.
— Вие сам пишете книги? — попита мадам.
— Понякога.
— О! — каза тя. — О! Значи, сам ги пишете. О! Щом и това правите, тогава сигурно огладнявате. Mangez! Отивам да донеса бира.
Чухме я да слиза по стълбите в избата. Фонтан ми се усмихна. Той много снизходително се отнасяше към хората, които нямаха неговите знания и житейски опит.
Когато Андре се върна от киното, ние още стояхме в кухнята и говорехме за лов.
— В Деня на труда всички отидохме в Клиър Крийк — каза мадам. — Трябваше и вие да сте там. Отидохме с камион. Tout le monde est alle10 с камиона. Заминахме в неделя. С камиона на Чарли.
— Ядохме, пихме вино, бира, а един французин, дошъл заедно с нас, донесе абсент — каза Фонтан. — Един французин от Калифорния.
— Господи, как пяхме. Някакъв фермер дойде да види какво става, ние му дадохме да пие и той постоя малко при нас. Появиха се и няколко италианци, те също пожелаха да останат. Изпяхме една песничка за италианците, но те нищо не разбраха. Не се досетиха, че ни пречат, но ние престанахме да им обръщаме внимание и те не след дълго си заминаха.
— Колко риба хванахте?
— Съвсем малко. Отидохме уж да ловим, но се върнахме отново да пеем. Да знаете само как пяхме.
— През нощта — каза мадам — toutes les femmes11 спаха в камиона. Мъжете легнаха край огъня. По едно време чух, че Фонтан отива за още вино и аз му казах: „Господи, Фонтан, остави малко и за утре. Утре няма да има какво да пиете и ще съжалявате.“
— Но ние изпихме всичко — каза Фонтан. — За другия ден нищо не остана.
— И какво правихте?
— Заловихме се сериозно с риболова.
— Господи, така беше. Какви пъстърви наловихме! Все еднакви. По половин фунт и една унция парчето.
— Колко големи?
— Половин фунт и една унция. Точно за ядене. Всичките еднакво големи — половин фунт и една унция.
— Как ви харесва Америка? — попитах Фонтан.
— Родина ми е, знаете. Обичам я, защото ми е родина. Но в Америка лошо се хранят. Някога не е било така, а сега не умеят.
— Да — каза мадам. — Лошо се хранят. — Тя поклати глава. — Също така тук има много поляци. Когато бях малка, майка ми казваше: „Ядеш като поляците.“ Тогава не разбирах, но тук, en Amerique, разбрах. Има много поляци. И, господи, колко са мръсни.
— Америка е чудесна за лов и рибарство — казах аз.
— Oui. Незаменима е. За лов и риболов — каза Фонтан. — Каква пушка имате?
— Дванадесеткалиброва пушка.
— II est bon12 — кимна с глава Фонтан.
— И аз искам да ходя на лов — каза Андре с пискливия си момчешки глас.
— Не бива — каза Фонтан. Той се обърна към мене: — Тези младоци са просто диваци. Ще се изпозастрелят един друг.
— Ще ловувам сам! — Андре извика силно и възбудено.
— Не може — каза мадам Фонтан. — Малък си още.
— Искам да ловувам сам — извика Андре пронизително. — Ще бия водни плъхове.
— Какви са тия плъхове? — попитах аз.
— Как, не ги ли знаете? Сигурно ги знаете. Казват им още ондатри.
Андре беше извадил от шкафа двадесет и два калибровата пушка и я стискаше с двете си ръце под лампата.
— Диваци са — обясни Фонтан. — Иска им се да се изпозастрелят.