— Ще ходя сам на лов — отново пронизително извика Андре. Той самонадеяно се прицели с пушката. — Искам да бия водни плъхове. Знам къде ги има много.
— Дай пушката — каза Фонтан. Той се обърна към мен и пак повтори: — Диваци. Готови са да се изпозастрелят.
Андре здраво стискаше пушката.
— Аз само се целя — нищо лошо не правя. Целя се.
— Той обожава лова — каза мадам Фонтан. — Но още е малък.
Андре върна обратно в шкафа двадесет и два калибровата пушка.
— Когато порасна, ще бия водни плъхове, а също и зайци — каза той. — Веднъж ходих на лов с татко и той рани един заек, а аз го доубих.
— C’est vrai13 — кимна Фонтан. — Той уби един заек.
— Но той пръв го улучи — каза Андре. — Затова искам сам да ходя на лов и сам да си бия дивеча. Догодина вече ще мога.
Той седна в ъгъла и зачете книга. След вечерята се бяхме преместили в кухнята и аз видях и прелистих книгата. Беше от библиотека и се казваше. „Франк на борда на канонерката“.
— Той обича книгите — каза мадам Фонтан. — По-добре да чете, отколкото да скита нощем с момчетата и да краде.
— Добро нещо са книгите — каза Фонтан. — Monsieur сам пише книги.
— Да, така е. Но пък и многото книги вредят — каза мадам Фонтан. — В Америка книгите са болест. Също като черквите. Какви ли черкви няма. Във Франция има само католици и протестанти — протестантите са съвсем малко. Тук освен черкви друго няма. Когато пристигнах, си казах: господи, защо им са всички тези черкви?
— Вярно — каза Фонтан. — Много са им черквите.
— Неотдавна — каза мадам Фонтан, — ни гостува едно момиче, французойка, заедно с майка си и тя ми каза: „En Amerique не трябва да си catholique. Не е хубаво да си catholique. Американците не обичат да си католик, както не обичат и сухия режим.“ А аз й отговорих: „Тогава каква искаш да бъдеш, а? Щом си католик, добре е да си останеш католик.“ Но тя ми каза: „Не, не е хубаво да си католик в Америка.“ А аз мисля, че щом си католик, най-добре е да си останеш такъв. Не е хубаво човек да си сменя вярата.
— Ходите ли на черква?
— Не. В Америка не ходя на черква, само понякога, много рядко. Но съм си католичка. Не е хубаво да се сменя религията.
— Говори се, че Смит е католик — каза Фонтан.
— Казват, но кой го знае — каза мадам Фонтан. — Не ми се вярва Смит да е католик. В Америка няма много католици.
— Ние сме католици — казах аз.
— Да, но вие живеете във Франция — каза мадам Фонтан. — Не вярвам Смит да е католик. Живял ли е някога във Франция?
— Поляците са католици — каза Фонтан.
— Вярно — каза мадам Фонтан. — Ходят на черква и после по целия път до къщи се бият с ножове, колят се през целия неделен ден. Те не са истински католици. Те са полски католици.
— Всички католици са еднакви — каза Фонтан. — По нищо не се различават.
— Не вярвам, че Смит е католик — каза мадам Фонтан. — Ужасно смешно ще е, ако наистина е католик. Но не вярвам.
— Католик е — казах аз.
— Смит да е католик? — каза учудено мадам Фонтан. — Не бих повярвала. Господи!
— Донеси още бира, Мари — каза Фонтан. — Monsieur е жаден, а също и аз.
— Добре — каза мадам Фонтан от съседната стая.
Разбрахме, че слиза, по скърцането на стълбите. Андре четеше в ъгъла. Фонтан и аз седяхме на масата. Той сипа в чашите бира от последната бутилка и на дъното и остана съвсем малко.
— Добре се ловува в Америка — каза Фонтан. — Много обичам да стрелям по патици.
— Но и във Франция ловът е добър — казах аз.
— Вярно — каза Фонтан. — У нас има много дивеч. Мадам Фонтан се върна от избата с бутилките бира в ръце.
— II est catholique — каза тя. — Господи, Смит бил католик.
— Мислите ли, че ще стане президент? — попита Фонтан.
— Не — казах аз.
На другия ден тръгнах за Фонтанови — първо се движех в сянката на града, после по прашното шосе, свих в страничния път и оставих колата до оградата. Денят беше пак горещ. Мадам Фонтан излезе от задната врата. Приличаше на баба Коледа, чиста, румена, беловласа и с клатеща се походка.
— Здравейте — каза тя. — Господи, каква жега.
Тя се върна в къщата за бира. Аз седнах на верандата и през мрежата на вратата и листата на дърветата гледах трепкащия от зноя въздух и далечните планини. Планините бяха кафяви, с дълбоки гънки, а над тях се извисяваха три върха и покрит със сняг ледник, който ясно се виждаше през дърветата. Снегът беше ослепително бял, чист и някак нереален. Мадам Фонтан се върна и сложи бутилките на масата.
— Виждате ли нещо?
— Снега.
— Снегът е красив.
— Пийнете и вие една чаша.
— Добре.
Тя седна на стола до мене.