— Голям оригинал — каза Фонтан, — но много хубав човек. Прекрасно момче.
— Господи, наистина прекрасно момче — каза мадам Фонтан. — Винаги е в леглото, преди жена му да се е върнала от киното.
— Утре трябва да замина — казах аз. — За индианския резерват. Там се открива сезонът на полските глухари.
— Тъй ли? Но вие пак ще се отбиете при нас. Ще дойдете, нали?
— Непременно.
— Дотогава виното ще е станало — каза Фонтан. — Ще изпием заедно една бутилка.
— Три бутилки — каза мадам Фонтан.
— Ще дойда — казах аз.
— Разчитаме на вас — рече Фонтан.
— Лека нощ — сбогувах се аз.
Върнахме се от лова рано следобед. Бяхме на крак от пет часа сутринта. Предишния ден ловувахме добре, но тази сутрин не видяхме нито един глухар. В откритата кола беше много горещо и затова спряхме да хапнем в сянката на едно дърво край пътя. Слънцето беше високо и сянката съвсем малка. Изядохме сандвичите и бисквитите, пиеше ни се вода, чувствувахме се уморени и много се зарадвахме, когато най-после излязохме на шосето, водещо към града. Забелязахме пред нас колона степни лалугери, спряхме колата и започнахме да стреляме по тях с пистолет. Убихме два, но после преустановихме стрелбата, защото куршумите, непопаднали в целта, близваха скалите и летяха през полето, а зад него се виждаха дървета на брега, рекичка и къща; не искахме да имаме неприятности от заблудените куршуми, изчезнали по посока на къщата. Продължихме и най-после стигнахме пътя, който се спущаше от хълма към покрайнините на града. Отвъд равнината се издигаха планините. Този ден те бяха сини и снегът по върховете блестеше като стъкло. Лятото си отиваше, но на високите планини нямаше още нов сняг; слънцето топеше стария сняг и леда и отдалече те ослепително блестяха.
Искаше ни се да поседим на сянка и да пием нещо освежително. Бяхме изгорели от слънцето и устните ни бяха напукани от жегата и от соления прах. Поехме по страничния път към Фонтанови, спряхме колата до къщата и влязохме вътре. В трапезарията беше прохладно. Заварихме мадам Фонтан сама.
— Има само две бутилки бира — каза тя. — Всичко отиде. А новата още не е готова…
Дадох й няколко птици.
— Това е добре — каза тя. — Добре. Благодаря. Чудесно.
Тя излезе, за да сложи птиците на хладно място. Допихме си бирата и аз станах.
— Трябва да вървим — казах аз.
— Нали ще дойдете довечера? Фонтан ще донесе вино…
— Ще минем да се сбогуваме.
— Заминавате ли?
— Да, тръгваме утре сутринта.
— Жалко, че си отивате. Елате довечера. Фонтан ще донесе вино. Ще отпразнуваме заминаването ви.
— Ще минем да се сбогуваме.
Същия следобед се наложи да пращам телеграми и да дам колата си на преглед — едната гума бе срязана от камък и трябваше да се вулканизира — движех се пеша из града, за да свърша маса неща до заминаването ни. Когато дойде време за вечеря, вече се чувствувах изморен и не ми се излизаше. А и не ни се разговаряше на чужд език. Искахме само да си легнем.
Лежах на леглото, заобиколен от куп вещи, служили ни през лятото, и които утре трябваше да се опаковат, през отворения прозорец проникваше хладният планински ветрец и аз си мислех как лошо постъпихме, че не отидохме у Фонтанови, но малко след това заспах. Цялата следваща сутрин бяхме заети с прибирането на багажа и с приключването на лятната ваканция. Обядвахме и се готвехме да тръгнем в два часа.
— Трябва да се простим с Фонтанови — казах аз.
— Да, трябва.
— Сигурно снощи са ни чакали.
— Можехме да отидем.
Сбогувахме се с администраторката на хотела, с Лари и другите приятели от града и се отправихме към Фонтанови. И двамата си бяха в къщи. Зарадваха се. Фонтан изглеждаше стар и уморен.
— Чакахме ви снощи — каза мадам Фонтан. — Фонтан беше приготвил три бутилки вино. Не дойдохте и той ги изпи.
— Отбихме се само за минутка — казах. — Минахме да си кажем сбогом. Искахме да дойдем и снощи. Така възнамерявахме, но се уморихме от лова.
— Донеси вино — каза Фонтан.
— Няма вино. Ти изпи всичко. Фонтан изглеждаше съвсем разстроен.
— Ще отида да взема — каза той. — Почакайте само няколко минути. Изпих го снощи. Бяхме се приготвили за вас.
— Знаех, че ще бъдете уморени. „Господи — рекох си, — уморени са и едва ли ще дойдат.“ Иди и донеси вино, Фонтан — каза мадам.
— Ще ви закарам с колата — предложих аз.
— Добре — каза Фонтан. — Така ще стане по-бързо. Потеглихме с колата по шосето, после завихме по страничен път и карахме още около една миля.