— Значи увеличихме списъка на заподозрените — рече той. — Всички онези бедни души, които са загубили работата си. И семействата им. Защо не минем към децата на Ричард? Към тъста му? Или съпругата му?
— Да, защо не към Ивлин?
Чейс изпръхтя с отвращение.
— Много сте добра, знаете ли? Всичкият този дим, дето го пускате. Но не можете да ме убедите. Надявам се, че и съдебните заседатели няма да се поддадат. Надявам се, че сте им толкова прозрачна, че ще ви накарат да си платите.
Тя го гледаше безмълвно. Изведнъж всичкият огън и гняв я напуснаха.
— Вече платих — прошепна тя. — Ще плащам цял живот. Защото съм виновна. Не за убийството му. Аз не съм го убила. — Тя преглътна и извърна поглед. Той не виждаше лицето й, но усещаше страданието в гласа й. — Виновна съм, че бях глупачка. И наивница. Виновна съм за това, че повярвах не в когото трябва. Но това беше преди да го опозная. След това като го опознах, се опитах да си отида. Исках да го направя, докато все още бяхме… приятели.
Тя вдигна ръка и бързо я прокара през лицето си. Внезапно го порази смелостта й. Не безсрамието, както си помисли, когато я видя по-рано днес, а истински, поразителен кураж.
Тя отново вдигна глава и го погледна. Върху миглите й блестяха сълзите, които се беше опитала да избърше. Той внезапно почувства лудо желание да докосне лицето й, да изтрие влагата от сълзите. Друго, също толкова лудо желание го обзе, това беше желанието на мъжа да опита вкуса на устните й, мекотата на косите й. Той тутакси отстъпи назад, сякаш бягаше от опасен огън… „Разбирам защо се е влюбил в нея Ричард. При други обстоятелства аз също бих могъл да се влюбя.“
— О, боже — измърмори ядно тя. — Какво значение има сега какво съм чувствала? Към вас или към всеки друг? — Без да го погледне тя тръгна нагоре по автомобилната алея.
Внезапното й тръгване сякаш остави празнина.
— Госпожице Уд? — извика той. Тя продължи да върви. Той пак извика: — Миранда! — Тя се спря. — Имам един въпрос към вас. Кой плати гаранцията ви?
Тя бавно се обърна и го погледна.
— Вие ми кажете — отвърна.
После си тръгна.
Миранда вървя дълго до издателството. Покрай познати улици и магазини, покрай хора, които познаваше. Това беше най-лошото. Тя усещаше как я наблюдават през витрините. Виждаше ги как се събират и си шушукат. Никой не излезе, за да й каже нещо направо в лицето. Нямаше нужда. „Липсва ми само една алена буква, извезана на гърдите. «У» за убийца“, помисли си тя.
С насочен право напред поглед тя тръгна нагоре по Лимърок стрийт. Пред нея се изправи сградата на „Хералд“, тухлено убежище от всичките тези очи, които я следяха. Мина през двойната стъклена врата и влезе в редакционната зала.
Вътре всички спряха да работят.
Тя почувства как стреснатите им погледи я нападат.
— Здравей, Миранда — каза един хладен глас.
Миранда се обърна. Джил Викъри, главната редакторка, се измъкна от служебния си кабинет. От погребението не беше се преобличала. Черният цвят изглеждаше доста елегантно на фона на тъмните коси на Джил и кожата й с цвят на слонова кост. При всяка крачка късата й пола се потъркваше с леко шушнене в чорапите.
— Мога ли с нещо да ти помогна? — любезно попита Джил.
— Аз… Дойдох да прибера нещата си.
— Да, разбира се. — Джил неодобрително погледна останалите служители, които все още стояха с отворени уста. — Толкова ли сме ефективни, че работата ни свърши?
Тутакси всички се заеха със задълженията си.
Джил погледна Миранда.
— Позволих си да изчистя бюрото ти. Всички неща са в една кутия на долния етаж.
Миранда беше толкова благодарна на Джил за вежливостта й, че почти не изпита раздразнение от факта, че съвсем хладнокръвно са изпразнили бюрото й.
— Имам някои неща и в шкафчето.
— Сигурно са още там. Никой не ги е пипал.
Настъпи тишина.
— Е — каза Джил като прелюдия, за да избегне неудобна ситуация. — Пожелавам ти късмет. Каквото и да се случи. — Тя тръгна към кабинета си.
— Джил? — извика Миранда.
— Да.
— Чудех се защо онази статия за Тони Графам не излезе.
— Има ли значение? — изненадано повдигна вежди Джил.
— Да.
Джил сви рамене.
— Беше решение на Ричард. Той спря историята.
— Ричард ли? Но той работеше върху нея месеци наред.