— Искате да кажете онази репортерка? Ани, каква беше фамилията й?
— Ани Беринджър. Да, тази история е поверена на нея.
— Мога ли да говоря с нея?
Джил се намръщи.
— Защо?
— Не знам — поклати той глава. — Предполагам, че просто се опитвам да разбера коя е всъщност тази Миранда Уд. Защо ще убива човек? — Той се облегна назад и прокара ръка през косата си. — Все още не мога да наредя парченцата на пъзела. Мислех си, че може би някой, който е в течение на случая, който я познава добре…
— Да, разбирам ви. — Думите звучаха състрадателно, но очите й бяха безразлични. — Ще повикам Ани да поговорите с нея.
Тя излезе. След миг се появи Ани Беринджър.
— Влезте — рече Чейс. — Седнете.
Ани затвори вратата и седна на стола срещу него. Имаше вид на репортер с къдравата си червена коса със сиви кичури, с проницателните си очи, и бръчките около тях. Освен това, вонеше на цигари. Това му напомни за баща му. Липсваше й само дъхът на уиски. Добрата стара миризма, типична за новинарите.
Тя го наблюдаваше с подчертана подозрителност.
— Шефката каза, че искате да говорим за Миранда.
— Достатъчно добре ли я познавахте?
— По-точно „познавам“ я. В сегашно време. Да, познавам я достатъчно добре.
— Какво мислите за нея?
Тя разтегна устни в усмивка.
— Правите свое собствено разследване, а?
— Наречете го търсене на истината. Миранда Уд отрича да е убила брат ми. Вие какво мислите?
Ани запали цигара.
— Знаете ли, едно време в Бостън пишех за полицейските сензации.
— Значи, знаете какво представлява убийството.
— На теория. — Тя се облегна назад и замислено изпусна облаче дим. — Миранда е имала мотив. О, ние всички знаехме за връзката й. В тази редакционна стая е трудно да се скрие нещо подобно. Опитвах се да й говоря да се откаже. Но нали знаете, тя следва сърцето си. И това й навлече неприятности. Но това не означава, че го е направила тя. Че го е убила. — Ани изтръска цигарата си. — Мисля, че не е тя.
— Тогава кой?
Ани сви рамене.
— Смятате ли, че има връзка с историята за Тони Графам?
Ани тутакси вдигна вежди.
— Бързо надушвате. Този репортерски нюх сигурно се предава по наследство в семейството.
— Миранда Уд твърди, че Ричард имал намерение да пусне някаква история. Вярно ли е?
— Той така каза. Знам, че я пишеше. Трябваше да провери още няколко подробности, преди да я пусне за печат.
— Какви подробности?
— Финансови данни за „Стоун Коуст Тръст“. Тъкмо беше намерил някаква счетоводна информация.
— Защо статията не е стигнала до печат?
— Честно ли? — изсумтя Ани. — Защото Джил Викъри не искаше да рискува да си навлече процес за клевета.
Чейс се намръщи.
— Но тя казва, че няма такава статия. Че Ричард никога не я е писал.
Ани изпусна едно последно облаче дим и смачка цигарата си в пепелника.
— Ето ви една сентенция, господине — рече тя и го погледна в очите. — Никога не се доверявайте на издателя си.
Съществуваше или не такава статия?
Следващият един час Чейс прекара в кабинета на Ричард като преглеждаше папките му. Не намери нищо на буквата „Г“ за Графам, нито на „С“ за „Стоун Коуст Тръст“. Изпробва още няколко заглавия, но нито едно от тях не даде резултат. Дали Ричард не държеше папката в дома си?
Късно следобед той се върна в къщата. За негово облекчение, Ивлин и близнаците бяха излезли. Цялата къща беше на негово разположение. Отиде направо в кабинета на Ричард и продължи да търси папката на Графам.
Не я намери. Но Миранда твърдеше, че тя съществува. Ани Беринджър казваше същото.
Ставаше нещо странно, нещо, което засилваше съмнението му във вината на Миранда. Той прехвърли наум всички пропуски в следствието. Липсата на отпечатъци върху оръжието на убийството. А и самата жена беше горда и неотстъпчива в протеста си, че е невинна. Отказа се от опитите си да разубеждава сам себе си, че не бива да прави следващия си ход. Нямаше друг начин. Не и ако искаше да узнае нещо повече. Не и ако искаше да разсее съмненията.
Трябваше да говори с Миранда. Облече якето си и излезе в мрака. След три блока зави по „Уилоу стрийт“.
Точно както си го спомняше, чист квартал на хора от средната класа с гостоприемни входни площадки и добре поддържани морави отпред. В сумрака той едва различаваше номерата на къщите. Още няколко къщи в далечината нагоре по улицата се затвори с трясък мрежата против комари. Видя как една жена започна да слиза по стъпалата на входната площадка и се насочи към него по тротоара. Разпозна силуета й, гъстия облак от коси, тънката й фигура в джинси. Направи само няколко крачки, когато го забеляза и тутакси замря на мястото си.