— По-добре ли се чувствате? — попита той.
— Ще се оправя. — Нейният глас беше безпристрастен, неутрален, като неговия.
— Не, още не. Ще почакам тук за малко, ако може. Докато Ани дойде.
— Ани?
— Не знаех на кого другиго да се обадя. Тя отговори, че ще дойде и ще остане цялата нощ. Някой трябва да ви наглежда. Внимавайте да не изпаднете в кома или нещо подобно.
Тя уморено се изсмя.
— Точно сега една кома ще ми се отрази добре.
— Не е смешно.
— Прав сте. Не е смешно — отправи тя поглед отново към тавана.
Настъпи дълга тишина. Най-после той се обади:
— Това не беше случайност, Миранда. Онзи се опитваше да ви убие.
Тя не отговори. Лежеше и се опитваше да сподави надигналата се буца в гърлото си. „Защо на теб ще ти пука?“, помисли си тя. „Точно на теб, сред всички други.“
— Може би не чухте — повтори той. — Колата е собственост на съседа ви господин Ланцо.
Тя остро го погледна.
— Еди Ланцо никога не би ме наранил. Той е единственият човек, който ме подкрепи. Единственият ми приятел в този град.
— Не казвам, че е той. Според Лорн, шофьорът е откраднал колата на господин Ланцо. Намерили я изоставена до кея.
— Горкият Еди — измънка тя. — Предполагам, това е последният път, когато оставя ключовете си на таблото.
— Щом не е Еди, кой тогава иска да сте мъртва?
— Мога да предполагам напосоки. — Тя го погледна. — И вие също.
— За Ивлин ли намеквате?
— Тя ме мрази. В правото си е да ме мрази. Нейните деца също. — Тя замълча. — И вие също.
Той остана безмълвен.
— Вие все още смятате, че аз съм го убила, нали?
С въздишка той прокара пръсти през косата си.
— Вече не знам какво да мисля. За вас, за когото и да било. Единствено мога да вярвам на това, което видях тази вечер. Всичко е свързано в цялата тази проклета бъркотия. Трябва да е така.
„Изглежда толкова уморен, толкова объркан“, помисли си тя. „Едва ли не като мен.“
— Може би е добре да се махнете оттук за няколко дни — добави той. — Докато нещата се изяснят.
— И къде да отида?
— Сигурно имате приятели.
— Имах. — Тя извърна поглед. — Поне мислех, че имам. Но всичко се промени. Разминаваме се на улицата, а те дори не ме поздравяват. Или преминават на другия тротоар. Или се преструват, че не ме виждат. Това е най-лошото. Защото аз започвам да си мисля, че не съществувам. — Тя го погледна. — Градът е много малък, Чейс. Или се вписваш, или мястото ти не е тук. Една убийца няма как да се впише. — Тя се облегна на възглавниците и се втренчи в тавана. — Освен това, тук е моят дом. Моят дом. Като луда спестявах да го изплатя. Няма да го напусна. Не е много, но си е мое.
— Разбирам. Къщата е хубава.
Прозвуча искрено, но думите му й се сториха снизходителни. Господарят на имението превъзнасяше прелестите на овчарската колиба.
Тя изведнъж се почувства раздразнена и седна. При това внезапно движение стаята се завъртя. Сграбчи за миг главата си, очаквайки да премине кризата.
— Вижте, нека сме откровени един с друг — рече тя иззад ръцете си. — В къщата има само две спални. В сутерена има влага, тръбите за водата скърцат, а покривът тече. Това не е Честнът стрийт.
— Честно казано — тихо рече той, — никога не съм се чувствал като у дома си на Честнът стрийт.
— Защо? Там сте израснал.
— Но не беше истински дом. Не като този.
Тя изумено го погледна. Беше поразена от това колко недодялан изглеждаше, този мургав, смачкан непознат, разположил се тромаво в бледоморавото кресло. Не, този човек не се вписваше в Честнът стрийт. Мястото му беше на доковете или на ветровитата палуба на някоя шхуна, не в задушен викториански салон.
— Трябва ли да вярвам, че предпочитате къща на „Уилоу стрийт“ пред семейното имение?
— Предполагам да… Не знам. Звучи фалшиво, но е истина. Знаете ли къде прекарвах времето си като момче? В кулата, играех край цепениците и старите мебели. Само на това място в къщата се чувствах уютно. Единствената стая, в която никой не желаеше да влиза.
— Звучи така, сякаш сте бил аутсайдерът в семейството.
— В известна степен, така беше.
Тя се изсмя.
— Мислех, че по правило всички от фамилията Тримейн са в кюпа.
— Човек може да носи името на фамилията и въпреки това, да не е част от нея. Или вие никога не сте се чувствала така?