— Мисля… че го знаех. Да, сигурно съм го знаела.
— Той си беше такъв — каза Чейс. — Обичаше да му се възхищават. И като момче си беше такъв.
Тя кимна. Той разбра, че е знаела за това. В даден момент сигурно е усетила неутолимата му жажда за възхищение. И се е опитала да я удовлетвори.
Достатъчно рани причини Чейс. И ето я обезверена и наранена. „А аз сипя сол в раната. Трябва да се махна оттук и да я оставя на мира.“
Къде по дяволите се бави Ани Беринджър?
Миранда изглежда се връщаше към живот. Тя отметна косите от лицето си и го погледна. „Толкова мъка има в тези очи, помисли си той, и същевременно толкова смелост.“
— Не ми казахте защо дойдохте — рече тя.
— Лекарят каза да ви наглеждам…
— Не. Питам защо дойдохте тук?
— Следобед бях в „Хералд“. Разговарях с Джил Викъри за статията относно „Стоун Коуст Тръст“, за която ми споменахте. Тя твърди, че такова нещо никога не е било писано. Че Ричард изобщо не бил стигал до това.
Миранда поклати глава.
— Не разбирам. Знам, че беше написал поне няколко страници. Видях ги на бюрото му в „Хералд“.
— Е, аз не намерих никаква статия. Мислех си, че може би вие знаете къде да търся. Или пък е у вас.
Тя го погледна изумено.
— Защо да е у мен?
— Предполагам, че Ричард честичко е наминавал насам.
— Но не носеше служебни материали. Проверихте ли в къщата?
— Няма я там.
Тя се замисли за миг.
— Понякога той отиваше с колата до северния бряг и там пишеше. Имаше вила…
— Искате да кажете „Роуз Хил“. Да, предполагам, че трябва да проверя и там утре.
Погледите им се срещнаха и останаха така. Тя каза:
— Започвате да ми вярвате, нали?
В гласа й той долови как се заражда неуверена надежда. Усети желание да откликне, да й предостави този малък шанс да й повярва. Трудно му беше да не й вярва, особено когато го погледна със сивите си, влажни очи, които можеха да накарат мъжа да загуби здравия си разум, да изсмучат самообладанието му незабележимо. Но те пораждаха и други, обезпокоителни усещания. Тя седеше едва ли не в другия край на стаята, но присъствието й напомняше на тежък парфюм, който не можеш да пренебрегнеш.
Миранда отново попита тихо:
— Вярвате ли ми?
Той припряно стана на крака, решен да се отърси от опасната магия, в която потъваше.
— Не, не мога да кажа, че ви вярвам.
— Но не виждате ли, че става въпрос за нещо повече от престъпление от страст?
— Признавам, че нещата не са съвсем наред. Но никак не съм готов да ви повярвам.
На вратата се почука. Чейс, озадачен се обърна и видя зад отворената врата да се показва главата на Ани Беринджър.
— Здравейте, кавалерията пристигна — извика тя. Беше облечена със стара тенис фланелка и памучни панталони. Стръкове мокра трева бяха полепнали по спортните й обувки. — Как е положението?
— Добре съм — отвърна Миранда.
— Но трябва някой да я наглежда — обясни Чейс. — Ако възникне проблем, номерът на доктор Щайнер е до телефона.
— Тръгвате ли си вече?
— У дома ме очакват. — Той отиде до вратата, спря се и погледна отново Миранда.
Тя не помръдна, просто си седеше. Той почувства порив да й каже нещо успокояващо. Да й обясни, че не й беше доверил цялата истина. Че действително започва да й вярва. Но не можеше да й признае всичко това, дори пред себе си не можеше. А и Ани беше там и със зоркото си репортерско око наблюдаваше всичко.
Той просто каза:
— Лека нощ, Миранда. Надявам се, че се чувствате по-добре. Ани, благодаря за услугата. — После се обърна и излезе.
Навън в тъмнината очите му след няколко секунди свикнаха. Едва когато наближи края на предната градина, започна да различава алеята под краката си.
На тротоара пред него забеляза силуета на мъж със смъкнати рамене.
Чейс спря и тутакси се стегна.
— Тя добре ли е? — попита мъжът.
— Кой сте вие? — отвърна му с въпрос Чейс.
— И аз мога да ви попитам същото — раздразнено отвърна непознатият.
— Аз… съм на гости — каза Чейс.
— Е, Мира ще се оправи ли, или какво?
— Мира? А, искате да кажете Миранда. Да, ще се оправи, господин…
— Еди Ланцо. Съсед съм. Обичам да я наглеждам, нали знаете? Не е добре, свястна млада жена да живее сама. А и всичките тези ненормалници, които се навъртат и надничат по прозорците. Не е безопасно да си жена днес.