Уиски.
Всички ние си имаме своите тайни. Ивлин също.
Той остави чашата и дълбоко замислен се заизкачва по стълбите към леглото си.
Шеста глава
— Е, къде бяхте вие двамата снощи? — попита Чейс.
Заети с наденичките и яйцата, близнаците едновременно вдигнаха глави към чичо си.
— Аз бях у Зак Брюър — отвърна Филип. — Нали си спомняш семейство Брюър? Там на „Пърл стрийт“.
— Филипчо иска да каже, че преслушвал сестрата на Зак — обясни Каси.
— Е, поне не се бях заврял в някоя дупка да си мечтая за любовна среща.
— Не съм си мечтала за среща. Бях заета.
— Да бе — измърмори Филип.
— Заета ли? С какво? — попита Чейс.
— Бях в „Хералд“, опитах се да внеса ред в нещата — обясни Каси. — Нали знаеш, татко остави такава бъркотия. Никъде няма черно на бяло какви са били намеренията му. Няма нито намек за това накъде е искал да се развива вестникът. Говоря от редакторска гледна точка.
— Остави Джил Викъри да се погрижи за това — отвърна Филип и повдигна рамене. — Нали за това й плащаме.
— Мислех си, че поне те интересува, Фил. Очевидно ти си наследникът.
— Такива преходи стават постепенно. — Фил равнодушно мушна още една хапка яйца в устата си.
— Междувременно, „Хералд“ се лута без посока и капитан. Не ми се иска да се превърне в бърсалка за всеки. Трябва да стане скандалното списание, което разтърсва цялото крайбрежие и влудява хората. Както татко ги подлуди преди няколко месеца.
— Кого е подлудил? — попита Чейс.
— Онези мекерета в плановата комисия. Те гласуваха за повторно райониране на северния бряг. Татко ги изтипоса хубавичко. Обзалагам се, че Джил е набивала крак в лачените си италиански обувки и с нетърпение е очаквала процеса за клевета.
— Изглежда знаеш много неща за това какво става в „Хералд“ — каза Чейс.
— Разбира се. Вторият след най-добрия се старае.
Тя го каза с безгрижен тон, но нотката неприязън не убягна от вниманието на Чейс. Той разбираше чувствата й. Някога и той беше вторият след най-добрия брат и през цялото си детство се беше старал, но напразно. Ричард беше помазаният. Също както Филип сега. Звънецът на вратата иззвъня.
— Това трябва да е дядо — рече Филип. — Подранил е.
— Аз ще отворя — изправи се Чейс.
Ноа Деболт стоеше на входната площадка.
— Добро утро, Чейс. Ивлин готова ли е за срещата?
— Предполагам. Влезте, сър.
Това „сър“ бе произнесено несъзнателно. Човек просто не можеше да го нарича на първо име. Докато Ноа влизаше през вратата, Чейс с възхищение забеляза, че с годините раменете в костюма по поръчка не бяха се прегърбили, нито погледът в тези леденостудени очи не беше поомекнал.
Ноа се спря във фоайето и критично огледа къщата.
— Време е да направим някои промени тук. Нова кушетка, нови столове. Ивлин живя и понася тези стари мебели достатъчно дълго.
— Бяха любими на майка ми — отвърна Чейс. — Антични…
— По дяволите, знам какви са! Боклуци! — Ноа спря поглед върху близнаците, които го наблюдаваха от вратата. — Какво, да не би вие двамата още да закусвате? Хайде, осем и половина е! Като се имат пред вид тарифите на адвокатите, нямам намерение да закъсняваме.
— Наистина, господин Деболт — съгласи се Чейс. — Мога да закарам всички до кантората. Нямаше нужда да си правите труда…
— Ивлин ме помоли да дойда — каза Ноа. — А каквото заръча моето момиче, аз го изпълнявам. — Той вдигна поглед към стълбите. Ивлин тъкмо се появи на площадката. — Нали така, мила моя?
Ивлин слезе по стълбите с вдигната глава. От миналата нощ Чейс не беше я виждал. Сутринта нямаше никакъв тремор, нито влиянието на уискито. Изглеждаше хладна като краставичка.
— Здравей, татко.
Ноа я прегърна.
— Така — тихо каза той, — хайде да приключваме тази неприятна работа.
Качиха се в мерцедеса на Ноа. Ивлин и баща й седнаха отпред, а Чейс и близнаците се сбутаха на задната седалка. Той се зачуди как през всичките тези години Ричард е понасял да живее в един и същ град с този тъст-тиранин. Но цената, която човек плаща, за да се ожени за единствената дъщеря на Ноа Деболт, е вечна критика и вечни подозрения.
Сега, когато Ричард беше мъртъв, Ноа отново контролираше живота на дъщеря си. Той ги закара до офиса на Лес Харди. Придружи Ивлин през входната врата като я държеше за ръка и я заведе до самата рецепция.