— Госпожа Тримейн, за среща с Лес — каза Ноа. — Тук сме, за да прегледаме завещанието.
Служителката ги изгледа странно, но Чейс прочете в погледа й паника. После тя натисна бутона за интерком.
— Господин Харди. Те са тук.
Лес Харди тутакси се показа от кабинета си. По костюма и вратовръзката му си личеше, че е стегнат мъж, единствено потта по веждите му разваляше впечатлението.
— Господин Деболт, госпожо Тримейн — каза той, едва ли не с болка в гласа, — щях да ви се обадя и по-рано, но просто… тоест, ние… — Той преглътна. — Изглежда имаме проблем със завещанието.
— Всичко може да се оправи — рече Ноа.
— Всъщност… — Харди отвори вратата на конферентната зала, — мисля, че всички трябва да седнем.
В стаята имаше още един човек. Харди ги представи на Върнън Фицхю, адвокат от Бейс Харбър. Фицхю имаше вид на адвокат от работническата класа, изразяваше се добре, но беше недодялан, от онези мъже, които вероятно са бутали подкуп, за да завършат училището за прависти. Всички седнаха около конферентната маса, а Харди и Фицхю в двата края.
— Е, какъв е този малък проблем със завещанието на Ричард? — попита Ноа. — И какво общо имате вие, господин Фицхю?
Фицхю се изкашля.
— Боя се, че ви нося лоши новини. Или в този случай, ново завещание.
— Какво? — Ноа се обърна към Харди. — Що за глупости, Лес? Нали ти беше адвокат на Ричард?
— И аз така си мислех — мрачно отвърна Харди.
— Тогава откъде се взе това ново завещание?
Всички погледнаха към Фицхю.
— Преди няколко седмици — обясни той, — господин Тримейн дойде в кантората ми. Каза, че искал да направи ново завещание, което да замени завещанието, заверено от господин Харди. Посъветвах го да се обърне към господин Харди, но господин Тримейн настоя аз да го оформя. Затова зачетох молбата му. Щях да ви уведомя по-рано, но няколко седмици отсъствах от града. Едва снощи разбрах за смъртта на господин Тримейн.
— Странно — рече Ивлин. — Защо Ричард ще прави ново завещание? Как да сме сигурни, че наистина той го е направил?
— Той е — потвърди Харди. — Познавам подписа му.
Последва дълга тишина.
— Е — каза Ивлин, — да го чуем, Лес. Какви са промените.
Харди извади очилата си и започна да чете на глас.
— „Аз, Ричард Д. Тримейн, в пълно съзнание…“
— О, прескочи правното бръщолевене — отряза го Ноа. — Мини на въпроса. Какви са промените в новото завещание?
Харди вдигна поглед.
— По-голямата част е непроменена. Къщата, прилежащите сметки, съдържанието им, всичко остава за госпожа Тримейн. За децата има щедри попечителски сметки, а няколко лични вещи остават на брат му.
— А „Роуз Хил Котидж“? — попита Ноа.
Харди се размърда на стола си.
— Може би, трябва просто да го прочета. — Той прелисти няколко страници напред и се изкашля. — „Този парцел земя на северния бряг, състоящ се от приблизително четирийсет ара, в това число и пътя до него, както и постройката, позната под името «Роуз Хил Котидж», оставям…“ — Харди млъкна.
— Какво за „Роуз Хил“? — настоя Ивлин.
Харди си пое дълбоко дъх.
— „Оставям на моята скъпа приятелка Миранда Уд.“
— По дяволите — отвърна Ноа.
На улицата извън кабинета на Харди, Ноа и Ивлин седнаха един до друг в колата. И двамата мълчаха. И двамата се измъчваха от тишината. Останалите решиха да се приберат пеша, за голямо облекчение на Ноа. Той имаше нужда да остане насаме с Ивлин.
Тихо каза:
— Има ли нещо, което желаеш да ми кажеш, Ивлин?
— Какво имаш пред вид, татко?
— Каквото и да е. За Ричард.
Тя погледна баща си.
— А трябва ли да кажа нещо?
— Знаеш, че на мен можеш да кажеш. Ние сме едно семейство, а това е от значение. Семейството трябва да е единно. Срещу целия свят, ако се налага.
— Не разбирам за какво говориш.
Ноа погледна дъщеря си в очите. Същият нюанс на зелено като на съпругата му. Това беше единствената връзка с любимата му Сузана. Единственият човек на света, който все още го интересуваше. Тя спокойно отвърна на погледа му без ни най-малка следа от смущение. Добре. Добре. Тя отстояваше себе си срещу всеки. В това отношение беше истинска Деболт.
— За теб бих направил всичко, Ивлин — увери я баща й. — Всичко. Само ме помоли.
Тя погледна напред.
— Тогава ме заведи у дома, татко.