— Имаш ли ключ? — попита тя.
— Тук отдолу трябва да има. — Той клекна под един от прозорците. — В тази малка цепнатина в дървото мама винаги държеше един резервен ключ… — Той въздъхна и се изправи. — Вече не. Е, ако вратата е заключена, може да потърсим някой отворен прозорец. — Той завъртя топката на вратата. — Какво ще кажеш за това? — Чейс се усмихна, бутна вратата и тя се отвори. — Дори не е заключена.
С отварянето на вратата пред тях се показа преддверието, на пода имаше избелял ориенталски килим, каменна камина и боров паркет. Миранда пристъпи навътре, но тутакси се спря, учудена.
В нозете й лежеше разхвърляна купчина листа. В ъгъла стоеше бюро с подвижен плот. Всичките му чекмеджета бяха отворени, а съдържанието им разпръснато по пода. От съседната етажерка бяха измъкнати книги, които някой беше захвърлил напосоки върху листовете.
Чейс влезе и се спря до нея. Мрежестата врата се затвори с трясък.
— Какво по дяволите значи всичко това? — рече той.
Седма глава
Мълчаливо оправиха разхвърляното бюро, разпилените листове. Без да каже и дума Чейс бързо отиде в съседното помещение. Миранда го последва в кухнята. Там нямаше следи от безредие. Тенджерите и тиганите висяха на дървени поставки, а кутиите с брашно и захар бяха подредени в редица върху кухненския плот.
Той се насочи към стълбите. Тя го следваше по петите. Тичешком се изкачиха по стъпалата и първо надзърнаха в малката спалня за гости. Всичко изглеждаше наред. Чейс бързо обиколи стаята като отваряше дрешниците и надничаше в чекмеджетата.
— Какво търсиш? — попита тя.
Той не отговори. Прекоси хола и влезе в господарската спалня.
Двойните прозорци с копринени завеси, изтеглени в краищата, гледаха към морето. Върху леглото беше постлана кремава завивка. Частици прах се движеха в пространството, обляно от слънчева светлина.
— Изглежда и тази стая не са пипали — отбеляза Миранда.
Чейс отиде до тоалетната масичка, взе някаква сребърна четка за коса и я остави обратно.
— Очевидно не.
— Чейс, какво за бога, става тук?
Той се обърна и обходи стаята с объркан поглед.
— Това е лудост. Оставили са картините по стените. Мебелите…
— Нищо ли не липсва?
— Нищо ценно. Нищо, което всеки обикновен крадец би прибрал.
Той отвори едно чекмедже на тоалетката и прегледа съдържанието му. Отвори още едно и се спря, вгледан вътре. Бавно измъкна дамски бикини, състоящи се само от няколко лентички черна дантела и коприна. Извади и сутиен в същия десен, със същата оскъдна кройка и също толкова съблазняващ.
Погледна Миранда. В погледа й не се четеше нищо, освен безизразност.
— Твои ли са? — тихо попита той.
— Казах ти, че никога не съм идвала тук. Сигурно са на Ивлин.
Той поклати глава.
— Не мисля.
— Откъде знаеш?
— Тя не идва тук. Ненавижда селския живот, или поне така твърди.
— Е, не са мои. Аз нямам такива… неща.
— Тук вътре има още. Може би ще познаеш някои.
Тя се приближи до тоалетката и извади сутиен в изумруден и кремав цвят.
— Ами, очевидно не е мой.
— Как така?
— Този е размер 36 С. А аз… — тя се изкашля, — не нося толкова голям.
— О!
Тя бързо се извърна, преди той да потвърди думите й. Разбира се, вече беше имал възможност да се увери. Та нали имаше очи? „Той вижда твърде много“, помисли си тя. Обърна се към прозореца с гръб към Чейс, като през цялото време се опитваше да възвърне самообладанието си. Навън светлините на гаснещия ден докосваха върховете на дърветата. Летният сумрак траеше дълго. В полето долу щяха да излязат светулки, а насекомите в тревата щяха да подхванат песента си. Беше хладно. Дори в тези августовски нощи от морето навяваше хлад. Тя се сви и потрепери.
Той се доближи нежно и мълчаливо. Не го чу, но знаеше, че е точно зад нея.
Чейс стоеше толкова близо, че можеше да помирише аромата на косите й, свеж, сладък и опияняващ. На фона на гаснещата дневна светлина от прозореца се открояваше кестенявият им оттенък. Прииска му се да протегне ръка и да прокара пръсти през лъскавите кичури, да зарови лице в кълбото от коприна. Грешка, грешка. Знаеше, още преди да се е случило, но не успя да се сдържи.
Тя потрепери от докосването му. Просто лек трепет и нежна въздишка. Ръцете му погалиха раменете й, хладните и гладки ръце. Тя не се отдръпна. Напротив, облегна се и сякаш потъна в него. Той сключи ръце около нея, обгръщайки я с топлината си.