— Как така вие сте виновна? — попита Чейс.
— Миналата седмица усетих, че нещо не е наред. Ние се разхождахме, както обикновено, нали знаете, аз и Ози. Всяка вечер по здрач се разхождаме. Тогава излизат сърните, и вредителите, въпреки че аз много обичам да ги срещам. Както и да е, видях светлина през дърветата, някъде в тази посока. Дойдох до къщата и почуках на вратата. Никой не отговори и си тръгнах. — Тя поклати глава. — Не биваше да си тръгвам. Трябваше да погледна вътре. Знаех си, че нещо не е наред.
— Видяхте ли кола?
— Ако идваш да крадеш, ти би ли паркирал колата си отпред? Разбира се, че не. После бих се промъкнала пеша.
Не беше лесно човек да си представи госпожица Сейнт Джон как се промъква.
— Добре, че не сте се забъркали — каза Чейс. — Можели са да ви убият.
— На моята възраст, Чейс, да умреш не е най-важната ми грижа. — С бастуна си, на който дръжката представляваше глава на патица, тя разрови листите на пода. — Имате ли някаква представа какво е търсил?
— Ни най-малка.
— Очевидно, не ценни неща. Това там на онзи рафт е Лимогес, нали?
Чейс глуповато погледна ръчно рисуваната ваза.
— Щом казвате.
Госпожица Сейнт Джон се обърна към Миранда.
— Вие какво мислите по въпроса?
Изведнъж Миранда се озова пред силния поглед на две сиви очи. Много хора биха казали, че госпожица Сейнт Джон не е нищо повече от една чаровна ексцентричка. Но Миранда забелязваше интелигентност в погледа й. Предишните им разговори се въртяха около делфиниумите и нарцисите, но дори и тогава госпожица Сейнт Джон я караше да се чувства като новооткрит вид растение под лупа.
— Не знам какво да мисля, госпожице Сейнт Джон — отвърна тя.
— Погледнете тази бъркотия. Какво означава?
Миранда погледна листовете и разпръснатите книги. После премести поглед към етажерката. Само най-горният рафт беше изпразнен. Две етажерки изобщо не бяха пипани.
— Не е прегледал всички книги. Значи, който и да е бил натрапникът, сигурно са прекъснали заниманието му. Вероятно вие.
— Или е намерил, каквото е търсил — каза Чейс.
Госпожица Сейнт Джон се обърна към него.
— А какво може да е това нещо?
— Да предположим. — Чейс и Миранда се спогледаха. — Папката за „Стоун Коуст Тръст“ — Чейс направи опит.
— Аха! — Очите на госпожица Сейнт Джон светнаха от любопитство. — Кампанийката, която брат ти започна срещу Тони Графам. Да, изглежда Ричард е написал доста неща тук. На това бюро, всъщност. По време на вечерните си разходки го виждах през прозореца.
— Понякога спирахте ли се да си поговорите с него? За това, над което работи?
— О, не. Та нали затова идваме тук? Да се спасим от всички онези любопитни градски контета. — Тя погледна Миранда. — Никога не съм ви виждала тук.
— Никога не съм идвала. — Отвърна младата жена и неспокойно се размърда пред замисления поглед на госпожицата. Изненада се колко директна беше, докато говореше за връзката й с Ричард. Въпреки това, нейният рязък тон беше за предпочитане пред деликатното избягване на темата, както правеха много други хора.
Госпожица Сейнт Джон се наведе, за да разгледа листовете отблизо.
— Като съдя по неразборията тук, онзи трябва доста да е поработил. Както и да е, какво е това?
Чейс се наведе и разрови листовете.
— Приличат на стари папки със статии… Финансови отчети от „Хералд“… А тук намираме сбирка от профили на местни личности. О, ето един ваш профил, госпожице Сейнт Джон.
— Мой? Но никога никой не ме е интервюирал за нищо.
Чейс се усмихна.
— Сигурно е неоторизираната версия.
— Споменава ли се за всичките ми сексуални тайни?
— Ами, нека да погледнем по-подробно…
— О, дай ми проклетия лист. — Госпожа Сейнт Джон грабна листа от ръцете му и прегледа набързо напечатаните бележки. Прочете ги на глас. — „Възраст седемдесет и четири… собственичка на парцел номер две, «Сейнт Джонс Уд» и къща на територията му… фанатичен член на местния градински клуб“. — На това място вдигна поглед обидено. — „Фанатична“? — Тя продължи да чете. — „Склонна към ексцентричност, никога не е била омъжена. Сгодена веднъж за Артър Симонеу, убит в акция… в Нормандия…“ — Гласът й затихна. Тя бавно седна, но не изпускаше от ръцете си листа хартия.
— О, госпожице Сейнт Джон — рече Миранда, — съжалявам.