Възрастната жена вдигна поглед, все още развълнувана.
— Беше… много отдавна.
— Не мога да повярвам, че той се е ровил в личния ви живот, а вие дори не сте знаела за това. Защо ще го прави?
— Да не казваш, че е Ричард? — попита госпожица Сейнт Джон.
— Ами, това са негови документи.
Госпожица Сейнт Джон за миг се намръщи към листа.
— Не — бавно рече тя, — не вярвам, че той го е писал. Тук има грешка. Казва се, че къщата ми е разположена в гората Сейнт Джон. Но всъщност е на три стъпки отвъд границата, в собствеността на Тримейн. Грешка на проектанта с давност седемдесет години.
Чейс се намръщи.
— Никога не съм чувал това, за вашата къща.
— Да, земята на твоето семейство минава покрай втората каменна стена. В нея се включва целия път. Така че, технически погледнато, всички ние нарушаваме закона като навлизаме във вашия частен път. Не че това някога е имало значение. Винаги сме били като едно гигантско семейство. Но сега… — Тя поклати глава. — Навъдиха се толкова много непознати на острова. Всичките онези туристи от Масачузетс. — В нейните уста прозвуча като настъпление от ада.
— Опитаха ли се от „Стоун Коуст Тръст“ да се свържат с вас? — попита Миранда. — За да продадете „Сейнт Джонс Уд“.
— Те се свързаха с всички по този път. Аз, разбира се, отказах. Ричард също. Това окончателно смаза проекта. Без „Роуз Котидж“ „Стоун Коуст“ щеше да притежава съвкупност от малки парцели, които нямат връзка един с друг. Но сега… — Тя тъжно въздъхна. — Представям си как в този момент Ивлин е вдигнала писалка над договора за продажба, готова да го разпише.
— Всъщност, не е така — каза Чейс. — Ивлин не получи „Роуз Хил“. Ричард остави собствеността на Миранда.
Госпожица Сейнт Джон се втренчи в тях.
— Това — каза тя след дълго мълчание, — е напълно неочаквано развитие.
— За мен също — отвърна Миранда.
Докато госпожица Сейнт Джон седеше и размишляваше, Миранда и Чейс събраха останалите листове. Откриха още папки със статии, няколко разнородни изрезки, стар финансов отчет на „Хералд“. Очевидно Ричард бе използвал къщата за втори офис. Дали тук беше складирал най-прочувствените статии? Миранда тъкмо се чудеше, когато се натъкна на цял вързоп личностни профили. Също като този на госпожица Сейнт Джон. Информацията в тези редове беше изключително лична.
В някои случаи беше потресаваща. Тя с изумление прочете, че Форест Мейхю, президент на местната банка, бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние в Бостън. Избраникът на същия град Джордж Лапиер, женен от трийсет години, бил лекуван от сифилис. Доктор Щайнер, нейният лекар, го разследвали за медицинска измама. Тя подаде листовете на Чейс.
— Погледни това! Ричард е събирал мръсотии за всички в града!
— А това, какво е това? — попита той.
На задната корица беше залепена жълта бележка, на която ръкописно беше написано „Г-н Т, искате ли още? Уведомете ме“. Имаше подпис „У.Б.Р.“.
— Значи тези неща не са писани от Ричард — каза Миранда. — Сигурно докладите са работа на този човек У.Б.Р., който и да е той.
— Има ли някой в персонала с такива инициали?
— Не. Поне не в момента. — Тя посегна към една кафява папка на пода. — Вижте, ето още една бележка от У.Б.Р.
Този път бележката беше закрепена за предната корица с кламер.
„Това е всичко, което успях да намеря. Съжалявам.
— Какво има вътре? — попита госпожица Сейнт Джон.
Миранда отвори папката и зяпна.
— Това е! Папката за „Стоун Коуст Тръст“!
— Ударихме джакпота — отвърна Чейс.
— Няма профил на Тони Графам. Но тук са печалбите от данъците. Списък с номера на банкови сметки и авоари… — Тя кимна. — Открихме мръсните пари.
— Мисля, че нищо не сме открили — рече госпожица Сейнт Джон.
Те двамата я погледнаха.
— Ако тази папка е толкова важна, защо крадецът я е оставил?
Те мълчаливо разсъждаваха над въпроса.
— Може би нашият крадец изобщо не се е интересувал от „Стоун Коуст Тръст“ — рече госпожица Сейнт Джон. — Искам да кажа, погледнете цялата тази гадна информация, която Ричард е събирал. Любопитни доклади за шофиране в пияно състояние. Медицинска измама. Сифилис. Джордж Лапиер, от всички как пък той? И на неговата възраст. Тези папки са могли да съсипят някои доста добри репутации. Е, казвам ви, това не е ли мотив за кражба с взлом?