„Или за убийство“, помисли си Миранда. Но защо му е трябвало на Ричард да събира такава информация? Да не би да е възнамерявал да разобличи жителите на острова? Или причината е по-тайнствена? Изнудване, например.
— Ако някой е влязъл, за да открадне собствената си папка, тогава можем да предположим, че вече я няма тук — каза Чейс. — А това означава, че нито Джордж Лапиер, нито доктор Щайнер, нито някой друг от купчината тук не го е направил.
— Не е задължително — рече госпожица Сейнт Джон.
— Ами ако е влязъл, за да подмени папките с други, не толкова фрапиращи? Например, моята. В моя профил няма нищо скандално. Откъде знаете, че не съм идвала тук и не съм унищожила някоя доста по-отровна версия?
Чейс се усмихна.
— Веднага ви слагам в списъка на заподозрените, госпожице Сейнт Джон.
— Не ме подценявай, Чейс Тримейн. Напредналата ми възраст не е причина да ме отписвате от играта. Тук горе — и тя потупа главата си, — имам много повече, отколкото онзи ненормалник Джордж Лапиер е имал на млади години. Ако изобщо е имал млади години.
— Искате да кажете, госпожице Сейнт Джон — намеси се Миранда, — че не можем да изключим никакви имена от тази купчина. Нито имена извън нея.
— Правилно.
Миранда се намръщи.
— Едно нещо ми се струва безсмислено. Първо, нашият крадец претърсва бюрото. Разхвърля малко листове, докато търси някаква уличаваща папка. Защо тогава му трябва да претърсва етажерката с книгите? Ричард не би държал документи там.
След кратка пауза госпожица Сейнт Джон каза:
— Разбира се, ти си права. Това е безсмислено.
— Ами — добави Чейс, — май трябва да се обадим на Лорн. Въпреки че не съм убеден, че в този момент ще ни е от помощ. — Той се обърна към телефона.
Беше вдигнал слушалката, когато госпожица Сейнт Джон каза:
— Чакай. Може би трябва да отложиш обаждането. — Тя се беше вгледала в един лист хартия до крака й. Замислено го вдигна и го изглади на коляното си.
Чейс се намръщи, но затвори слушалката.
— Защо?
— Това е профилът на Валери Еверхард. Ти си я спомняш, Чейс. Местната библиотекарка. Омъжена жена. Тук пише, че Валери си е намерила любовник.
— Е, и?
— Човекът, с когото се вижда, е нашият шеф на полицията. — Госпожица Сейнт Джон вдигна поглед, в погледа й нямаше и следа от насмешка. — Лорн Тибетс.
— Защо е събирал тези ужасни доклади? — попита Миранда. — Какво ли е смятал да прави с тях?
Вече беше съвсем тъмно, когато те тръгнаха обратно към града. От морето се беше изтърколила мъглата и намали видимостта до обхвата на фаровете. Всичко изглеждаше нереално и непознато. Те пътуваха през непозната земя, в спираловиден облак, който сякаш никога нямаше да се вдигне.
— Не ми прилича на стила на Ричард — каза Чейс. — Да си пъха носа в частния живот на съседите си. И без това си има достатъчно лични прегрешения. Ричард беше уязвим към изнудване. А пък и, кой се интересува, че Лорн имал флирт с библиотекарката?
— Съпругът на библиотекарката.
— Добре, но от къде на къде това ще интересува Ричард?
Тя поклати глава, не можеше да отговори.
— Чудя се дали някой от тези хора знае за досиетата. Госпожица Сейнт Джон не е знаела. — Тя погледна листовете в скута си и се замисли за ужасните тайни, които криеха. Изведнъж й се прииска да изхвърли купчината, да се отърве от нечистия товар. — Чейс? — попита тя. — Откъде да сме сигурни, че тези неща са верни?
— Не можем да сме сигурни. — Той се изсмя. — А и не можем просто ей така да почукаме на вратата на Джордж Лапиер и да го попитаме дали е болен от сифилис.
Миранда се намръщи, щом погледът й попадна върху закрепената за папката бележка.
— Недоумявам, кой ли е този човек? Този У.Б.Р., който е доставял информацията.
— Нищо ли не ти говорят инициалите?
— Абсолютно нищо.
Тъмнината ги обгръщаше отвсякъде. Миранда си мислеше за всичките тайни, които се разкриваха в тези досиета. Слабостта на банкера към уискито. Измамата на лекаря. Съпругът и съпругата, които разговаряли с юмруци. Всичко това под прикритието на захаросана почтителност. „Какви лични тегоби таим в мълчание.“
— Защо точно тези хора? — изведнъж попита тя.
— Защото могат да загубят много — предположи Чейс. — Говорим за старите фамилии на острова. Лапиер, Еверхард, Сейнт Джон. Всички те са уважавани имена.