— Защо не ме оставят на мира! — изплака тя.
Внезапно Чейс се обърна и я погледна напрегнато. С мъртвешки глас рече:
— Да не искаш да кажеш, че се е случвало и преди?
— Не, не това. Но онези жестоки телефонни обаждания, непрекъснато. И разни надписи по прозорците ми.
— Какви надписи?
— За каквито можеш да се досетиш. — Тя преглътна и извърна поглед. — Нали знаеш, за местната убийца.
Той пристъпи към нея.
— Знаеш ли кой ги е писал?
— Сметнах, че това са… деца. Но децата не биха подпалили къщата ми…
Чейс погледна тухлата, после счупения прозорец.
— Странен начин да запалиш къща — каза той. Доближи се до нея, хвана я за раменете и нежно потърка ръцете й. В докосването му тя почувства топлина и сила. Смелост. Той хвана лицето й с ръце и тихо рече: — Ще се обадя на полицията.
Тя кимна. Заедно заизкачваха стълбите към кухнята. На половината път вратата над тях внезапно се затръшна. Секунда по-късно хлопна резето.
— Заключиха ни! — извика Миранда.
Той се втурна край нея нагоре по стълбите. От безсилие се хвърли отгоре й. Рамото му се блъсна в дървото.
— Здрава е! — каза Миранда. — Не можеш да я счупиш.
Чейс изстена.
— Да, току-що разбрах.
По пода над главите им изскърцаха стъпки. Миранда замръзна и проследи с поглед движенията на нападателя.
— Какво прави той? — прошепна тя.
В отговор на въпроса й единствената електрическа крушка изведнъж изгасна. Сутеренът потъна в тъмнина.
— Чейс? — извика тя.
— Тук съм! Ей тук. Дай ми ръката си.
Тя слепешком протегна ръка към него, и той веднага я хвана за китката.
— Всичко е наред — измънка той като я придърпа към себе си и я притисна към гърдите си. Непоклатимата защита на тази прегръдка беше достатъчна, за да разсее паниката й. — Ще се оправим — прошепна той. — Само трябва да се измъкнем оттук. През прозореца не можем. Има ли врата този килер? Портичка за въглищата?
— Има… има една стара товарна шахта до фурната. Излиза в страничния двор.
— Добре. Да видим дали можем да я отворим. Само ми покажи правилната посока.
Заедно слязоха по стълбите пипнешком. Счупени стъкла скърцаха под краката им, докато те напредваха инч по инч в тъмнината. Приличаше на пътуване във вечността, през плътна тъмнина, толкова плътна, че човек можеше да я докосне. Най-после с протегната си ръка Миранда напипа тръбите, после студения и влажен гранит на стената.
— Накъде е шахтата? — попита Чейс.
— Мисля, че е наляво.
Горе се чу скърцане по пода, после вратата се затвори с трясък. „Тръгнаха си, помисли си Миранда с облекчение. Няма да ни наранят.“
— Намерих резервоара! — каза Чейс.
— Точно над него трябва да е отворът. Още няколко стъпала…
— Ето го. — Той пусна ръката й. Макар да знаеше, че е зад нея, изгубила контакта с него, тя усети как я обзема паника. Ако можеше поне да вижда! Чуваше как Чейс блъска дървото, после чу капакът да пука и стене, докато той се опитваше да го отвори. Напрягаше зрението си в тъмнината и постепенно започна да различава неясните очертания на главата му, после отблясъците от потта по лицето му. В тъмнината се открояваше и тромавата сянка на фурната, резервоарът, червеникавият блясък на медните тръби. Сега всичко се виждаше.
Много добре. Откъде идваше светлината?
Обзета от страх, тя се обърна и се загледа в прозореца на сутерена. В счупеното стъкло се отразяваха танцуващите отблясъци на оранжева светлина. От огън.
— О, боже! — прошепна тя. — Чейс…
Той се обърна и погледна.
Светлината, отразена в останките от стъклото по прозореца ставаше още по-ужасяващо ярка.
— Трябва да се махаме оттук! — извика тя.
Той натисна капака.
— Не мога да го отворя!
— Нека да ти помогна!
Двамата се засилиха срещу дървото, блъскаха го с голи ръце. Димът вече навличаше през счупеното стъкло. През процепите на дъските на пода над главите им се виждаше как ужасните пламъци вече поглъщат къщата. По-голяма част от топлината се насочваше нагоре към покрива, но скоро дървената конструкция щеше да поддаде. Те щяха да се окажат в капан под падащите останки.
Капакът не мърдаше.
Чейс грабна пожарогасителя и започна да блъска дървото с него.
— Аз ще продължа да се опитвам да го отворя! — изкрещя той. — А ти иди до прозореца и викай за помощ!