И намери ръката му. Той тутакси я хвана за китката и я притегли близо до себе си. Тя отново усети прилив на сила в нозете си.
— Ето — каза тя и се закашля. После му подаде търнокопа. — Това ще свърши ли работа?
— Трябва! — Той се изправи на крака. — Не се изправяй — нареди й той, — дръж главата си ниско долу!
Чу го да мърмори, докато замахна с търнокопа. Металът с трясък се удари в дървото. Второ замахване и още един удар. Разхвърчаха се трески и посипаха косата й. Той кашляше и се мяташе. На светлината на пламъците тя виждаше как той с мъка успяваше да стои на краката си.
Той отново замахна.
Капакът поддаде. Студен въздух нахлу през отвора. Пресният кислород подейства като масло в огъня. Навсякъде въглените се възпламениха. Миранда падна на земята и скри лице в ръцете си. Върху главата й падна свистящ въглен. Тя го блъсна, потрепервайки от миризмата на изгоряло от собствената й коса.
Чейс си пое дълбоко въздух и замахна с търнокопа към дървото. Капакът се раздроби на трески.
Миранда усети, че се носи напред през някакъв дълъг и тъмен тунел. Не виждаше светлина в края, не виждаше дори край. Имаше само тъмен коридор, чувство на замайване от движението и усещането, че някой беше впил пръсти в плътта й.
После изведнъж се появи тревата. И Чейс, който я държеше на ръце и галеше лицето и косите й. Тя си пое въздух. Въздухът в дробовете й едва ли не й причиняваше болка. Закашля се, пое си още въздух, отново и отново! Почувства се опиянена от сладостта му.
Нощта беше кълбо от шумове, сирени, викове и пращенето на огъня. Тя с ужас погледна пламъците. Сякаш бяха изпълнили небесата.
— О, боже — прошепна тя, — къщата ми…
— Успяхме — рече Чейс. — Това е най-важното сега. Живи сме.
Тя погледна лицето му. Приличаше на маска от сажди, която буйните пламъци на огъня огряваха. Те се взряха един в друг. В очите им се четеше взаимно учудване, че все още дишат.
— Миранда — тихо рече той. Наведе се и долепи устни до челото й, клепачите й и устните й. Миришеше на дим, пот и отчаяние. Изведнъж и двамата се разтресоха в прегръдка, усещайки неописуемо облекчение.
— Мира! Скъпа! Добре ли си!
Господин Ланцо, облечен в пижама, вървеше през поляната към тях.
— Страхувах се, че си вътре! Непрекъснато им повтарях на онези идиоти, пожарникарите, че те чух да викаш!
— Добре сме — отвърна Чейс. Той обгърна с ръце лицето й и я целуна. — Чувстваме се чудесно.
Някъде сред горящите пламъци се тресна прозорец.
— Ей, отдръпнете се! — извика един пожарникар. — Всички да отстъпят назад!
Чейс помогна на Миранда да стане на крака. Заедно прекосиха ливадката на господин Ланцо и излязоха на улицата. Наблюдаваха как от пожарникарските маркучи се стрелна силна струя вода, която изсъска над пламъците.
— Е, скъпа — тъжно рече господин Ланцо. — Твърде късно е. Свършено е с нея.
Още не беше довършил и покривът се сгромоляса. Миранда отчаяно наблюдаваше как като стена се издигнаха пламъци и осветиха нощното небе като ден. „Свършено е“, помисли си тя. „Загубих всичко, което притежавах.“
Искаше й се да крещи от ярост и мъка, но силните пламъци сякаш я бяха омагьосали и тя гледаше всичко в странно вцепенение.
— Госпожице Уд?
Тя бавно се обърна.
Лорн Тибетс стоеше до нея.
— Какво се е случило тук? — попита той.
— Какво, по дяволите, си мислите, че се е случило? — отвърна троснато Чейс. — Някой подпали къщата й, докато бяхме вътре.
Лорн погледна Миранда, която го наблюдаваше с невиждащ поглед. Той погледна горящата къща, която вече приличаше на останки от огън.
— По-добре елате с мен — каза той. — Трябват ми обяснения. И от двамата.
— Сега вярвате ли? — попита Чейс. — Някой се опитва да я убие.
Лорн Тибетс, подобно на обигран покерджия, гледаше абсолютно безизразно. Взе нещо да записва в полето на бележника си. В почерка му нямаше нищо артистично, липсваха дори най-прости извивки. Думите приличаха на сбутани малки триъгълничета, навързани като кристали. Геометрично творение на геометричен ум. Включва и изключва писалката си няколко пъти, накрая се обърна и изкрещя:
— Елис?
Елис се показа на вратата.
— Да, Лорн.
— Свърши ли с госпожица Уд?
— Готово.
— Добре. — Лорн се изправи и излезе от стаята.