— Ще преживееш убийството. Ще го забравиш. И ще си припомниш коя си.
— Коя съм? — Тя се изправи на крака. — С всеки изминал ден моята самоличност ми носи само срам. — Тя дръпна назад стола си и излезе от стаята.
Последва дълго мълчание.
— Права е, Чейс — каза Ноа, гласът му прозвуча разумно. — Семейството трябва да е сплотено. Независимо от това какви примамливи неща предлага тази Миранда Уд, не мислиш ли, че е най-добре да стоиш до нас?
— Какви примамливи неща предлага тя? — попита Каси.
— Това няма отношение — рязко отвърна Чейс.
Ноа повдигна веждата си.
— Нима?
Чейс отвърна на погледа на Ноа с пълно безразличие. Всъщност в душата му се преплитаха множество чувства, щом станеше дума за Миранда Уд, но безразличието не беше сред тях. През цялата нощ я беше сънувал. Събуди се, облян в пот, със спомените за пожара, отново изпита паника, че не успява да я намери в тази бездна от дим и пламъци. После заспиваше отново, и отново потъваше в същия кошмар. Докато се мяташе и се обръщаше в леглото, той осъзна няколко неща. Станеше ли въпрос за Миранда Уд, не можеше да мисли нормално. С всеки изминал ден заплашително се засилваше влечението му към нея. И независимо от това, какво му подсказваха инстинктите, тежестта на доказателствата тегнеше все още над нея.
Тази сутрин се надигна от леглото изтощен, но с прояснено съзнание. Знаеше какво трябва да направи. Да постави дистанция между двамата. Трябваше да го направи от самото начало.
Той рече:
— Няма защо да се тревожиш, Ноа. Не възнамерявам да се срещам отново с нея.
— Винаги съм си мислел, че си по-умният Тримейн — отбеляза Ноа. — И съм бил прав.
Чейс вдигна рамене.
— Не съвсем ласкав комплимент. Като се има пред вид какво отрицателно мнение имаше за Ричард.
Ноа погледна близнаците.
— Вие двамата! Нямате ли какво да правите?
— Не точно — отвърна Филип.
— Ами, почистете масата, тогава. Хайде.
— И ние знаехме — каза Каси.
Ноа я погледна, намръщен.
— Какво сте знаели?
— Че вие с татко не се разбирахте.
— Всъщност, млада госпожице, той и с теб не се разбираше.
— Обичайните търкания между баща и дъщеря. Не като при вас двамата, които вечно се хващахте за гушите. Всичките онези крясъци и обидни думи…
— Достатъчно! — Лицето на Ноа почервеня. Той се изправи от стола си, а погледът му следеше нахалната внучка. — В деня, когато ти се роди, Касандра, и аз те погледнах, тутакси си рекох: „Внимавай с това дете. Ще създава неприятности“.
— Да, предава се по наследство, нали?
Филип внезапно стана и задърпа Ноа за ръката.
— Хайде, дядо. Да излезем, двамата с теб. Да се поразходим из квартала. Исках да ти разкажа за учебната година в Харвард…
— Проклета забавачница за снобски богати момчета.
— Само една разходка, дядо. Ще ти се отрази добре.
Ноа се изкашля със заучен маниер и прибра стола си до масата.
— Да тръгваме, тогава. По дяволите, трябва ми малко свеж въздух.
Двамата мъже излязоха и треснаха входната врата след себе си.
Каси погледна към Чейс и се усмихна иронично.
— Едно голямо и щастливо семейство.
— Какво каза? За Ноа и Ричард.
— Те се презираха. И ти го знаеше.
— Не презрение е думата, която ми идва наум. Може би неприязън. Нали знаеш, обичайното съперничество между баща и зет.
— Това не беше обикновено съперничество. — Каси започна да разрязва шунката си на фини парченца. Чейс осъзна, че за първи път вижда племенницата си в действителност. Преди, тя все някак беше извън полезрението му, като безцветна сянка на брат си. Сега я виждаше отблизо и в нова светлина, като млада жена с ъгловато лице и будни очи като на пор. Приликата с Ноа беше поразителна. Нищо чудно, че възрастният мъж не се спогаждаше с нея. Може би в лицето й откриваше твърде много свои черти. Тя го погледна право в очите. Без смущение, без неудобство, с твърд поглед.
— За какво имаха спорове? Ноа и баща ти?
— За всичко. О, тези спорове никога не излизаха извън тази стая. В това отношение татко беше странен. Можехме да си крещим един на друг в къщата, но щом прекрачехме прага навън, той държеше да си даваме вид на идеалното семейство. Такъв фалш. Пред хората татко и Ноа бяха първи приятели. Но през цялото време между тях съществуваше съперничество.