Той кимна.
— Така, че няма причини да не можеш да хванеш кормилото.
Филип сви рамене.
— Джил Викъри се справя отлично.
— Филип, тя е само наемен работник. „Хералд“ има нужда от истински капитан.
Каси се наведе напред, изведнъж погледът й стана остър.
— И други могат да го правят — каза тя. — Защо трябва да е Фил?
— Баща ти искаше да е Фил. А Ричард винаги знаеше кое е най-доброто за „Хералд“.
Настъпи тишина. Отекваше само силното тиктакане на часовника върху полицата над камината.
Ивлин въздъхна неуверено и обгърна с ръце главата си.
— О, боже, всичко изглежда така коравосърдечно. Не мога да повярвам, че говорим за това. Кой да заеме мястото му.
— Рано или късно — рече Каси, — трябва да говорим за това. И за много други неща.
Ивлин кимна и погледна настрани. В една от другите стаи звънеше телефонът.
— Ще се обадя — съобщи Филип и излезе.
— Аз просто не мога да мисля — обади се Ивлин като притискаше глава с дланите си. — Иска ми се да можех да накарам мозъка си да заработи отново…
— Случило се е едва снощи — тихо отбеляза Чейс. — Ще ти е необходимо време, за да преодолееш шока.
— Трябва да мисля и за погребението. Дори не искат да ми кажат кога ще освободят… — Тя стисна очи. — Не разбирам защо се проточва толкова много. Защо щатският инспектор трябва многократно да преглежда всяко нещо. Искам да кажа, не разбират ли какво се е случило? Не е ли очевидно?
— Очевидното невинаги е истината — обясни Каси.
Ивлин погледна дъщеря си.
— Какво искаш да кажеш?
Филип се върна.
— Мамо? Обади се Лорн Тибетс.
— О, боже! — Ивлин неуверено се изправи. — Идвам.
— Иска да се видите.
Тя се намръщи.
— Веднага ли? Не може ли да почака?
— Не е зле да приключиш с това, мамо. Рано или късно ще се наложи да се срещнеш с него.
Ивлин се обърна и погледна Чейс.
— Сама не мога. Ела с мен, моля те!
Чейс нямаше ни най-малка представа къде щяха да ходят и кой беше Лорн Тибетс. В този момент той искаше само един горещ душ и легло, където да се строполи. Но те трябваше да почакат.
— Разбира се, Ивлин — отвърна той.
Неохотно се изправи, раздвижвайки схванатите си нозе след дългото пътуване от Гринуич.
Ивлин вече вземаше дамската си чантичка. Извади ключовете за колата и ги подаде на Чейс.
— Аз… аз съм твърде разстроена. Не би ли могъл ти да шофираш?
Той пое ключовете.
— Къде отиваме?
С треперещи ръце Ивлин си сложи слънчевите очила. Подутите й очи се скриха зад тъмните стъкла.
— В полицията — отвърна тя.
Втора глава
Полицейското управление на остров Шепърдс се помещаваше в бивш универсален магазин, който с течение на годините беше разпределен на малки стаички и офиси. В спомените на Чейс представляваше доста по-величествена сграда, но от години той не беше влизал вътре. Тогава беше момче, непокорно при това, от онзи тип хора, за които полицейското управление представляваше заплаха. В деня, когато го доведоха тук, защото стъпкал розовата леха на госпожа Гордимър, при това съвсем несъзнателно, таваните изглеждаха по-високи, стаите по-просторни, а всички врати водеха към неизвестността на ужаса.
Сега я видя такава, каквато всъщност си беше, стара, изморена сграда, която има нужда от боядисване.
Новият шеф на полицията Лорн Тибетс имаше много подходящо телосложение за този клаустрофобичен развъдник. Ако в професията на полицая имаше изискване за минимална височина, то Тибетс се беше промъкнал точно под минимума. Беше нисък и набит, спретнато облечен в официално лятно каки в комплект с кепе, което да увеличава ръста му и да скрива плешивината му, според подозренията на Чейс. Приличаше му на един малък Наполеон в пълна парадна униформа.
Въпреки че на ръст беше нисък, началник Тибетс обичаше високопарните маниери. Той се промуши през цял куп бюра и шкафове с картотеки, за да поздрави Ивлин с подобаващо за положението й внимание.
— Ивлин, толкова съжалявам, че ви накарах да дойдете тук. — Той хвана ръката й и я стисна в желанието си да я успокои, но Ивлин се сви. — Прекарала сте ужасна нощ, нали? Просто една ужасна нощ.
Ивлин вдигна рамене, както за да му отговори, така и за да се освободи от ръцете му.
— Знам, че ви е трудно да се занимавате с това. Аз и не исках да ви притеснявам, не и днес. Но нали знаете? Има куп доклади за картотекиране. — Той погледна Чейс с привидно случаен поглед. Чейс забеляза, че малкият Наполеон имаше остър поглед, който улавя всичко.