Выбрать главу

— Добра идея — отвърна госпожица Сейнт Джон. — Тъй като ти се сети за това, Чейс, ти го направи.

Чейс се усмихна.

— Вие сте страхливка, госпожице Сейнт Джон.

— Не, просто съм твърде стара за такова напрежение.

Без предупреждение Чейс хвана ръката на Миранда и с едно плавно движение я издърпа да стане, така че тя се озова едва ли не в прегръдките му. Протегна ръце, за да запази равновесие и без да разбере как, допря длани в гърдите му, но тутакси отстъпи назад.

— Това знак да дойда с теб ли е? — попита тя.

— По-скоро е молба. Да ми помогнеш да предразположа стария Сълъуей.

— Трябва ли да го предразполагаш?

— Да речем, че откакто хвърлих бейзболна топка в прозореца му, не е много любезен с мен. А това се случи преди двайсет и пет години.

Миранда се засмя с недоверие.

— Изглежда се страхуваш от него. И двамата се страхувате.

— Очевидно тя никога не е срещала стария Съли — отбеляза госпожица Сейнт Джон.

— Има ли нещо, което трябва да знам за него?

Чейс и госпожица Сейнт Джон се спогледаха.

— Просто внимавай, когато стъпиш в двора му — обясни госпожица Сейнт Джон. — Отправи му множества предупреждения. И имай готовност да се изнесеш оттам с висока скорост.

— Защо? На не би да има куче или нещо такова?

— Не. Но има пушка.

Десета глава

— Ти си момчето, което счупи прозореца ми! — извика Хомер Сълъуей. — Да, познах те. — Той стоеше на входната площадка. В кокалестите си ръце стискаше пушка, а работният му комбинезон на ловец на омари беше навит до глезените. Чейс беше казал на Миранда, че мъжът е на осемдесет и пет години. Беззъбото изсушено провидение на площадката изглеждаше поне един век по-старо. — Хей, вие двамата, махайте се! Оставете ме на мира. Не мога да оправям повече счупени прозорци.

— Но аз си платих, не си ли спомняте? — каза Чейс. — Цели шест седмици косих ливадата и си платих.

— Дяволски прав си — рече Съли. — Иначе щях да си го изкарам на твоя старец.

— Може ли да поговорим, господин Сълъуей?

— За какво?

— За „Стоун Коуст Тръст“. Исках да разбера дали…

— Не ме интересува. — Съли се обърна и повлече крака по площадката към къщата.

— Господин Сълъуей, една млада дама иска да ви попита…

— Не ми трябват никакви млади дами, нито стари.

Мрежестата врата се затвори зад гърба му. Настъпи тишина.

— Е — измърмори Чейс. — Старото момче определено се е разкиснало.

— Мисля, че се страхува — отвърна Миранда. — Затова не желае да говори с нас.

— От какво да се страхува?

— Нека да разберем. — Тя приближи къщата и извика: — Господин Сълъуей, искаме само да знаем дали се опитват да ви изнудват? От „Стоун Коуст“ заплашвали ли са ви по някакъв начин?

— Лъжи, те разпространяват лъжи! — Изкрещя през вратата Сълъуей. — Гадни лъжи! Няма капка истина.

— Но Тони Графам твърди обратното.

Вратата се отвори и Съли изскочи на площадката.

— Какво казва Графам за мен? Сега какво разправя на хората?

— Можем да останем тук и да си крещим, а може и да поговорим някъде на четири очи. Какво предпочитате?

Сълъуей се огледа, сякаш търсеше дали някой не ги наблюдава от гората. После отсече:

— Е? Вие двамата да нямате нужда от писмена покана, а?

Те го последваха вътре. Кухнята на Съли беше тясна и мрачна. Дърветата пред прозорците спираха светлината навътре. Всички рафтове и повърхности бяха претъпкани с джунджурии и дреболии. По пода бяха натрупани купища вестници. Изглежда кухненската маса беше единствено незаета с нищо. Те седнаха край нея на сгъваеми столове, които изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да се строполят на пода.

— Най-много натискаха брат ти — рече Съли на Чейс. — Но Ричард нямаше намерение да се дава. Казваше ни, че трябва да се държим заедно. Казваше, че не може да продаваме, независимо колко писма ни изпращаха онези и колко лъжи разправяха. — Съли поклати глава. — Не свърши работа. Едва ли не всички от улицата отидоха и се подписаха върху пунктира в документите на Графам, просто ей така. А на Ричард, виж какво му се случи. Чух, че са го наръгали с нож.

Миранда видя как Чейс поглежда към нея. Старият Съли беше така изолиран от света, че не знаеше, че седи на една маса с жената, обвинена, че е наръгала Ричард Тримейн.