Те стигнаха до някакъв знак, който гласеше: „Къща на хармонията“.
— Едно време я наричаха „Френската къща“ — каза Чейс. — Докато не я купиха хипитата.
Те вървяха надолу по коловозите на пътя. Чуха звън на полюшвани от вятъра чанове още преди да видят къщата. Звуците се носеха над дърветата и танцуваха с лекия бриз. Чановете бяха направени от дъгоцветно стъкло и при всеки полъх на вятъра проблясваха пред входа. Вратата на къщата беше широко отворена.
— Има ли някой? — извика Чейс.
Отначало отговор получи само от вятърните чанове. После дочуха слаб смях и наближаващи гласове. Видяха ги между дърветата — двама мъже и една жена, които вървяха към тях.
И тримата бяха голи-голенички.
Триото забеляза неочакваните посетители, но ни най-малко не се смути. Жената имаше буйна коса, обилно прошарена, а на лицето й се четеше спокойствие и безразличие. Двамата мъже, които вървяха от двете й страни, бяха също толкова космати и спокойни. Единият, със сивата коса и грубото лице, изглежда беше официалният говорител. Двамата му спътници влязоха в къщата, а той се приближи и протегна ръка за поздрав.
— Значи намерихте „Къщата на хармонията“ — рече той. — Или това е просто щастлива случайност?
— Специално сме дошли — обясни Чейс и се здрависа с мъжа. — Аз съм Чейс Тримейн, брат на Ричард. Той беше собственик на „Роуз Котидж“, горе по пътя.
— А, да. Онова място със странните вибрации.
— Странни?
— Ванна ги усеща, винаги щом се приближи. Нехармонични вълни. Трептения на дисонанс.
— Сигурно съм ги пропуснал.
— Това често се случва на месоядните хора. — Мъжът погледна Миранда. Очите му бяха бледосиви и невъзмутими. — Притеснява ли ви голото ми тяло?
— Не — каза тя. — Просто не съм свикнала да… — Погледът й се плъзна надолу, после рязко се върна на лицето му.
Мъжът я погледна състрадателно.
— Колко далеч сме паднали от Рая — рече той. И въздъхна. Отиде до парапета на площадката и взе един саронг, който съхнеше там. — Но първото правило на гостоприемството — каза той и уви плата около кръста си, — е да накараме гостите си да се чувстват удобно. Така че, просто ще скрием семейните богатства. — С жест ги покани в къщата.
Ванна, жената, седеше под прозорец с матово стъкло, облечена в саронг с кръстосани нозе. Очите й бяха затворени; ръцете й бяха положени на коленете с дланите нагоре. Другият мъж коленичеше пред ниска маса и увиваше нещо, което се оказа, че е суши с кафяв ориз. Навсякъде имаше саксии с цветя, които имаха вид на плевели. Те се вплитаха едни в други с индонезийски висулки, висящи кристали. Носеше се аромат на тамян. Единствено факс машината разваляше цялостния ефект.
Техният домакин със смайващото светско име Фред, наля розов чай и им предложи рошкови сладки. Идваха в Мейн всяко лято, обясни им той, за да възстановят връзката си със земята. Ню Йорк беше като чистилище, с единия крак си в ада. Фалшиви хора, фалшиви ценности. Те работеха там, само защото можеха да имат контакт с обикновените хора. Освен това, се нуждаеха от средства. През по-голяма част от годината те понасяха болнавата атмосфера на града, вдишваха токсините, тровеха телата си с рафинирана захар. Лятото беше предназначено за пречистване. Ето защо идваха тук и напускаха работа за два месеца в годината.
— Какво работите! — попита Миранда.
— Собственици сме на счетоводната компания „Никълс, Фей и Бледсоу“. Аз съм Никълс.
— Аз съм Фей — каза мъжът, който навиваше суши. Жената, несъмнено Бледсоу, продължи да медитира мълчаливо.
— Затова както виждате — каза Фред Никълс, — няма начин да ни убедят да продадем къщата. Тази земя е връзката ни с нашата майка.
— Нейна ли беше? — попита Чейс.
— Майката земя притежава всичко.
Чейс се изкашля.
— Отказахме да продаваме. Независимо, че ни изпращаха множество писма от онези…
Миранда и Чейс едновременно се изправиха на столовете си и попитаха:
— Писма?
— Тримата живеем заедно от петнайсет години. Идеална сексуална хармония. Без ревност, без дрязги. Всичките ни приятели знаят за това. Така че, едва ли ще се притесним, ако целият свят разбере за нас.
— С това ли ви заплашваха в писмата? — попита Миранда.
— Да. Мисля, че използваха фразата: „Ще изложим на показ изкривения ви начин на живот“.
— Не само вие сте получавали такива писма — обясни Чейс. — Предчувствието ми е, че всички от тази улица, които не са пожелали да продават, са получили по едно писмо.