— Смятате, че аз съм ги изпратил?
— А кой друг? Четирима са ви отпратили. Двама от тях получават заплашителни писма. А третият, брат ми, се оказва мъртъв.
— Значи към това биете? Опитвате се да извъртите нещата така, че да изглежда, че аз имам нещо общо със смъртта му.
— Това ли казах?
— Вижте, дойде ми прекалено много от тази сделка. Цяла година търпя тази… провинциална гмеж. Правих какви ли не премятания, за да заработи проектът, но нямам намерение да ставам изкупителната му жертва.
Чейс смутено се взираше в Графам. Какви ги говореше този човек? Чия изкупителна жертва?
— Бях извън щата, когато се случило. Имам свидетели, които могат да се закълнат.
— За кого работите? — прекъсна го Чейс.
Изведнъж Графам затвори уста. Бавно се облегна, а изражението му стана ледено.
— Значи някой стои зад вас — рече Чейс. — Някой, който дава парите. Който върши мръсната работа. Кого представлявате? Мафията?
Графам нищо не каза.
— Вие се страхувате, Графам. Това е очевидно.
— Не съм длъжен да отговарям на никакви въпроси.
Чейс продължи атаката.
— Брат ми е бил на път да духне под опашката на „Стоун Коуст“, нали? И вие сте му изпратили едно такова заплашително писмо. Но после сте разбрал, че той не може да бъде изнудван. Или купен. И какво направихте? Платихте на някого да се погрижи за проблема?
— Искате да кажете убил съм го? — Графам избухна в смях. — Хайде, Тримейн. Някоя уличница го е убила. И двамата знаем това. Опасни същества са тези уличници. Допуснеш ли ги до себе си, им идват разни идеи. Грабват кухненски нож и това е. Дори и ченгетата са съгласни. Била е уличница. Имала е причина да го направи.
— А вие — много пари, които сте щели да изгубите. Също и онзи, който се крие зад вас. Ричард вече е бил стигнал до номерата на банковите ви сметки. Проследил е вашия невидим партньор. Можел е да даде гласност на сделката…
— Но не го е направил. Унищожил е статията, нали си спомняте? Получих уверения, че няма да излезе на бял свят. Защо тогава да го преследваме?
Чейс се умълча. Това бяха думите и на Джил Викъри, че Ричард сам отменил излизането на статията и се отказал от кръстоносния поход. Една подробност оставаше неразрешима. Защо Ричард се е отказал?
Наистина ли се е отказал? Или Джил Викъри излъга?
Докато напускаше кабинета на Графам и вървеше към колата си, той разсъждаваше над тази последна възможност. Какво, всъщност, знаеше за Джил? Само това, че работи в „Хералд“ от пет години и бизнесът върви гладко. Че е умна, стилна и не получава достатъчно възнаграждение. Би могла да намери по-добра работа навсякъде по източното крайбрежие. Защо беше избрала да остане в това провинциално вестниче и да работи за жълти стотинки?
Имаше намерение да се върне в „Роуз Хил Котидж“, но подкара колата към „Хералд“. В офиса имаше неколцина служители: летният стажант, който работеше върху клавиатурата на един компютър и словослагателят, надвесен над една чертожна маса. Чейс мина покрай тях и влезе в офиса на Ричард. Отиде направо до шкафа с картотеката. Служебното досие на Джил Викъри си беше на мястото. Седна на бюрото и отвори папката. Вътре намери прилежно написано резюме в три страници с всички имена и постове, които е заемала: Б. А. Боудуан, 1977. Мастърс, Колумбия, 1979. Работа по договор в страницата с местните новини, „Сан Франциско Кроникълс“; после погребална страница, „Сан Диего Юниън“; сензации от полицейски характер, „Сан Хосе Таймс“; редактор на втора страница, „Портланд Прес Хералд“. Солидна професионална биография.
Защо е дошла тук?
Нещо в резюмето го притесняваше. Нещо не изглеждаше съвсем наред. Това го накара да протегне ръка към телефона и да набере номера на „Портланд Прес Хералд“, последният й работодател. Той говори с настоящия редактор на втора страница, някаква жена, която смътно си спомни за Джил Викъри. Все пак, беше минало известно време.
После Чейс се обади в „Сан Хосе Таймс“. Този път човекът отсреща не беше сигурен, и се наложи да се провикне в редакционната на местните новини дали някой си спомня за репортер на име Джил Викъри отпреди седем години. Някой извика, че преди години май имало една Джил в полицейската хроника. Това беше достатъчно за Чейс.
Той затвори слушалката и реши да се откаже.
Все пак, това резюме… Какво беше това нещо, което не му даваше мира?
Погребалните новини. „Сан Диего Юниън“. Това не пасваше някак. Погребалните новини бяха като задния двор на новинарския бизнес. Оттам човек тръгваше да прави кариера. Защо от местните новини в Сан Франциско е паднала на дъното? Той набра номера на „Сан Диего Юниън“. При тях не беше работил човек на име Джил Викъри.