Отново се чу звук от чупене на клони. Той направи една крачка напред, после още една. Твърде късно усети движението на въздуха, свистенето на клона, който го удари по главата. От удара той полетя напред. Протегна ръце, за да омекоти падането и почувства боцкането на боровите иглички и плесницата на мокрите листа, докато се опитваше да не губи съзнание, да наложи на тялото си да се вдигне и да се изправи лице в лице с врага си. То не се подчиняваше. Тъмнината се сгъстяваше пред очите му. Искаше му се да ругае от ярост в безсилието си. Но едва успя да изстене.
Болка. Сякаш чук блъскаше главата му. Чейс му нареди да престане, заповяда му да престане, но той продължаваше да се набива в мозъка му.
— Идва на себе си — каза един глас.
Друг по-тих и боязлив глас се обади:
— Чейс? Чейс?
Той отвори очи и видя Миранда, която се взираше в лицето му. Светлината от лампата проблесна в разрошената й коса и подобно на течно злато се стече по едната й буза. Самият факт, че я виждаше, сякаш уталожи болката в главата му. С усилие се опитваше да си спомни къде се намира и как е попаднал там. Образът на тъмнината и сенките на дърветата не бяха се изличили напълно.
Той внезапно се опита да седне и с поглед улови люшкащите се фигури на други хора и други лица в стаята.
— Не — каза Миранда, — не мърдай. Просто си лежи.
— Някой… някой там вън…
— Няма го. Вече претърсихме гората — каза Лорн Тибетс.
Чейс легна обратно на кушетката. Сега си спомни къде се намира. В къщата на госпожица Сейнт Джон. Разпозна басмената материя и джунглата от растения. Също и кучето. Задъхано и приличащо на черен парцал, то седеше до единия край на кушетката и го наблюдаваше. Дали? От толкова много козина човек дори не можеше да твърди, че животното има очи. Погледът на Чейс бавно се премести към останалите присъстващи в стаята. Лорн. Елис. Госпожица Сейнт Джон. И доктор Щайнер, който умело боравеше с миниатюрното си фенерче.
— Зениците изглеждат добре. Еднакви са и реагират — обясни д-р Щайнер.
— Махнете това дяволско нещо — изстена Чейс, отблъсквайки фенерчето.
Д-р Щайнер изпръхтя:
— Не би могло да навреди на такава твърда глава като неговата. — Той остави шишенце с таблетки на крайната масичка. — За главоболието. Може да те направят малко сънлив, но ще успокоят болката. — Той рязко затвори чантата си и се отправи към вратата. — Обадете ми се утре сутрин. Но не много рано. И нека ви напомня… на всички… аз не ходя по адреси на повикване! — Вратата се затвори с трясък след него.
— Какви чудесни обноски — простена Чейс.
— Спомняте ли си нещо? — попита Лорн.
Чейс успя да седне. От усилието в главата го проряза остра болка. Той тутакси хвана главата си в ръце.
— Нито дума — изфъфли той.
— Не видя ли лицето му?
— Само като сянка.
Лорн замълча.
— Сигурен ли сте, че там имаше човек?
— Ей, не съм си измислил главоболието. — Чейс грабна шишенцето с таблетки, отвори капачката и глътна две таблетки без вода. — Някой ме удари.
— Жена? Или мъж? — настояваше Лорн.
— Не видях нито него, нито нея, нито който и да е бил там.
Лорн се обърна към Миранда.
— Той беше в безсъзнание, когато го открихте, нали?
— Съвземаше се. Чух стенанията му.
— Извинете, че ви питам, госпожице Уд. Но може ли да погледна железния лост, който носехте?
— Какво?
— Железният лост. Преди малко беше у вас.
Госпожица Сейнт Джон въздъхна.
— Не ставайте смешен, Лорн.
— Просто си върша работата. Трябва да го погледна.
Безмълвно Миранда донесе железния лост от входната площадка и го подаде на Лорн.
— Няма нито кръв, нито коса — процеди през зъби тя. — Не го ударих аз.
— Не, предполагам, че не сте вие — отвърна Лорн.
— Джил Викъри — измърмори Чейс.
Лорн го погледна.
— Кой?
Болката в главата на Чейс изведнъж отстъпи пред спомена за миналия следобед.
— Това не е истинското й име. Лорн, проверете в полицията в Сан Диего. Може да има, но може и да няма връзка. Но ще откриете, че тя има криминално досие.
— За какво?
Чейс вдигна глава.
— Убила е любовника си.
Всички го погледнаха изумено.
— Джил? — каза Миранда. — Кога откри това?
— Днес следобед. Случило се е преди десет или единайсет години. Била оправдана. Оправдано убийство. Тя твърдяла, че той заплашвал живота й.