Выбрать главу

— А каква е връзката на това с всичко останало? — попита Лорн.

— Не съм сигурен. Знам само, че половината от служебното й досие е чиста измислица. Може би Ричард е открил това. Ако е разбрал… и й се е противопоставил…

Лорн се обърна към госпожица Сейнт Джон.

— Трябва да използвам телефона ви.

— В кухнята е.

Лорн остана при телефона само няколко минути. Появи се от кухнята и поклати глава.

— Джил Викъри е в дома си. Твърди, че била там през цялата вечер.

— До града е само половин час с кола — обясни госпожица Сейнт Джон. — Възможно е да е успяла да се прибере.

— Ако предположим, че колата й се е намирала съвсем наблизо. Че тя е успяла да се промъкне зад кормилото и да издуха. — Той погледна Елис. — Провери ли пътя?

Елис кимна.

— Не забелязах странни коли. Никой нищо не е видял.

— Е — рече Лорн, — който и да е бил, смятам, че няма да се върне. — Той посегна да вземе шапката си. — Чейс, чуйте съвета ми. Не излизайте с колата никъде тази нощ. Не сте в състояние да седите зад волана.

Чейс изморено се засмя.

— Не възнамерявам.

— Аз мога да го закарам до къщата — каза Миранда. — Ще го наглеждам.

Лорн замълча и първо погледна към Миранда, после към Чейс. Дори и да имаше съмнения, той не ги изрази. Просто каза:

— Направете го, госпожице Уд. Внимателно го наглеждайте. — Направи знак на Елис да тръгват и отвори вратата. — Ще държим връзка.

Дванадесета глава

От хола струеше светлина и се отразяваше в чамовия под на спалнята. Миранда отметна покривката и каза:

— Хайде, лягай. Докторът нареди така.

— По дяволите докторите. И този доктор — изръмжа Чейс. Той седна от едната страна на леглото и тръсна глава, сякаш да проясни мислите си. — Добре съм. Чувствам се отлично.

Тя погледна брадясалото му лице.

— Изглеждаш така, сякаш те е газил камион.

— Това е бруталната истина! — изсмя се той. — Винаги ли си толкова откровена?

Последва мълчание.

— Да — тихо отвърна Миранда. — Всъщност, да.

Той вдигна поглед към нея. „Какво виждаш в очите ми?“, помисли си тя. „Искреност? Или лъжи, смели и опасни лъжи?“

„Все още го няма, нали? Доверието. Между нас винаги ще съществува това съмнение.“

Седна до него на леглото.

— Разкажи ми всичко, което днес си научил за Джил.

— Това, което прочетох в новинарския файл от Сан Диего. — Той посегна и започна да събува обувките си. — Процесът е бил отразен надълго и нашироко. Нали знаеш, секс, насилие. Допълнителна реклама при разпространението.

— Какво се е случило?

— Защитата твърди, че е била емоционално съкрушена. Била млада, наивна и уязвима. Приятелят й бил агресивен алкохолик, който редовно я биел. Съдебните заседатели повярвали.

— А следствието?

— Установило се, че таяла трайна омраза към мъжете. Използвала ги и ги манипулирала. А когато любовникът й се опитал да я напусне, тя изпаднала в ярост. И двете страни били съгласни с фактите на убийството. Че докато любовникът й бил мъртво пиян, тя грабнала един пистолет, опряла го до главата му и натиснала спусъка. — Изтощен, Чейс легна на възглавницата. Хапчетата започваха да действат. Клепачите му вече се затваряха. — Това е станало преди десет години. Преди да дойде в Мейн, Джил практично е загърбила този период.

— Ричард знаел ли е?

— Ако си е направил труда да провери, е можел да узнае. Само последната част от досието й е истина. Вероятно Ричард е бил толкова заслепен от квалификацията й като цяло, че си направил труда да провери при последните двама нейни работодатели. Или е разбрал истината наскоро. Кой знае?

Миранда седеше и мислеше, опитваше се да си представи как е изглеждала Джил преди десет години. Млада, уязвима, уплашена.

„Като мен.“ Или описанието според следствието обрисува по-точен образ? Мъжемразка, жена с извратени страсти? „И мен така се опитват да представят. Като убийца. Някои хора вярват.“

Чейс беше заспал.

За миг тя седна до него и се заслуша в бавното му, равномерно дишане, и се замисли дали някога той ще се научи да й се доверява. Ако можеше да означава за него нещо повече от парченце от пъзела на смъртта на брат му.

Тя стана и го зави с покривката. Той не помръдна. Тя нежно приглади косата му и погали брадясалата му страна. Пак не помръдна.