Миранда го остави и слезе долу. Пред очите й се появиха кутиите с книжата, други парченца от пъзела. Тя ги отдели по папки. За статии. За финансовите отчети. Лични бележки от „М“, както и от други непознати жени. Смесица от остатъците на един човешки живот. Колко малко познаваше Ричард! Колко много от собствената си личност беше прикривал, дори от семейството си. Затова така ревностно защитаваше убежището си на северния бряг.
В живота му съм била просто една маловажна нишка. Ще престане ли това да ме наранява? Тя се изправи и провери вратите и прозорците. После се качи отново на втория етаж в спалнята. Чейс все още спеше. Знаеше, че трябва да иде в друга стая, на друго легло, но тази вечер не желаеше да лежи сама в тъмнината. Търсеше топлина и сигурност, и успокоителната мисъл, че Чейс е наблизо. Тя беше обещала да се грижи за него тази нощ. Какво по-добро място да го наглежда от леглото, в което спеше той? Легна до него, не много близо, но достатъчно, за да си представи как топлината му я облива през чаршафите.
Сънят я споходи през нощта. Един мъж, един любовник я прегръщаше. И защитаваше. Тогава погледна лицето му и откри, че не го познава. Тя се отдръпна и започна да бяга. Озова се сред много хора. Започна да търси познати лица и две ръце, които да докосне, но всички бяха непознати. И тогава се появи той. Стоеше далеч и тя не можеше да го докосне. Извика му, протегна ръце към него, за да ги хване. Той се приближи към нея, ръцете му бяха топли и здрави. Чу гласа му: „Тук съм, Миранда. Тук…“.
И той беше там.
В сумрака различи грейналото му лице и сенките около очите. Погледът му беше неподвижен и така мълчалив. Дъхът й спря, когато той обгърна с ръце лицето й и бавно долепи устни до нейните. Това единствено докосване предизвика в цялото й тяло трепет от удоволствие. Те се гледаха, а нощта беше изпълнена с техния дъх.
Той отново я целуна. И отново в нея се надигна вълна от удоволствие. Желанието я заливаше. Заспалото й тяло се събуди и се изпълни със страст. Тя силно се притисна в него, за да се слеят телата им и дъхът им, но между тях все още беше тази досадна преграда, дрехите.
Той хвана фланелката и бавно я издърпа нагоре през главата й, после я пусна на пода. Тя не беше толкова търпелива. Вече откопчаваше ризата му и го събличаше. Залови се и с токата на колана. Нямаше думи, защото те не бяха нужни. Нежният шепот, стенанията и стоновете казваха много повече от думите. А също и ръцете му. Пръстите му се плъзнаха по цялото й тяло, по всички топли и тайни местенца. Възбуждаха я, влудяваха и я отнесоха до самия край на отприщването. После с някаква преднамерена жестокост я оставиха незадоволена. Тя протегна ръце към него в мълчалив зов за още. Той сграбчи бедрата й и проникна в нея, но този път не с пръсти.
Тя извика, с вик на радост и удоволствие.
При първите вибрации на кулминацията при нея, той се остави да го завладеят собствените му желания. Потребности, които го накараха да се слее с нея дълбоко и цялостно. Когато и последната вълна от удоволствие я обля, той установи, че и при него настъпва кулминацията. Стигна до самия край и се строполи в очакващите й ръце, влажен и тържествуващ.
И заспаха.
Пръв се събуди Чейс. Ръцете му я прегръщаха, а лицето му беше заровено в дъхавите й коси. Тя лежеше свита с гръб към него, копринената й кожа допираше гърдите му. Изведнъж споменът за преживяното стана толкова ярък, че тялото му тутакси отвърна на желанието. Защо не, с тази жена в прегръдките му? Тя беше любовта, страстта и топлината. Тя беше всичко, което трябва да бъде една жена.
Навлизам в опасна зона.
Той се отдръпна и седна. През прозореца върху възглавницата й грееше утринната светлина. Изглеждаше толкова невинна и непорочна. Изведнъж му хрумна, че някога и Джил Викъри е изглеждала така. Преди да застреля любовника си. Опасни жени. Как да ги различиш от невинните души?
Чейс стана от леглото и отиде да си вземе душ. Да измие магията, помисли си той. Да измие желанието и копнежа по Миранда. Тя го караше да върши безумия.
Например, снощи.
Те просто се поддадоха, помисли си той. Един физически акт, нищо повече, случайна среща между две топли тела. Докато се обличаше, я наблюдаваше как спи. Всяка следваща дреха, която слагаше, го караше да се чувства все по-защитен и неуязвим. Но когато тя се размърда, отвори очи и му се усмихна, той осъзна колко крехки бяха емоционалните му доспехи.
— Как се чувстваш тази сутрин? — нежно попита тя.