Миранда не беше и никога нямаше да бъде част от това семейство.
Тя прекрачи прага на входната врата. Ани не беше се прибрала все още. Тишината беше надвиснала над къщата като сянка. Внезапният звън на телефона й подейства като шок.
Тя вдигна слушалката.
— Миранда? — Гласът отсреща беше немощен.
— Госпожице Сейнт Джон? Случило ли се е нещо?
— Сама ли си у дома? — Госпожица Сейнт Джон отвърна със странен въпрос.
— Ами, да, в момента…
— Искам веднага да заключиш вратата. Веднага.
— Не, всичко е наред. Арестуваха Ноа Деболт…
— Чуй ме хубаво! В „Роуз Хил“ намерих още едно писмо. Не разбираш ли, тя е търсила точно него! Затова продължаваше да ходи в къщата. Да прибере всичките си писма!
— Чии писма?
— На „М“.
— Но Ноа Деболт…
— Това няма нищо общо с Ноа! Било е престъпление от страст, Миранда. Класически мотив. Нека да ти прочета писмото…
Миранда се заслуша.
Когато госпожица Сейнт Джон свърши да чете, пръстите на Миранда бяха изтръпнали да стиска слушалката.
— Вече се обадих в полицията — каза госпожица Сейнт Джон. — Изпратили са човек да прибере Джил Викъри. Дотогава не отключвай вратата. Миранда, това писмо е писано от болна жена. Ако дойде до къщата, не я пускай вътре.
Миранда затвори.
В миг й се прииска да чуе човешки глас, без значение чий, дори от телефонната слушалка. „Ани, моля те, ела тук.“
Тя се взря в телефона и се зачуди дали да не се обади на някого. Но на кого? Тогава седна замислена и в същия момент съзря пощата от предишните дни, натрупана край телефона, имаше опасност част от нея да се разлее по пода. Половин дузина сметки, обичайните рекламни бланки и списания. Докато пооправяше купчината, тя си помисли, че Ани беше еднакво немарлива, както с воденето на сметките, така и в домакинството. Точно тогава забеляза бюлетина на зрелостниците от университет Тафт, старата Алма матер на Ани. Той лежеше до ръба на масата и представляваше четири копирани страници, хванати с телбод, и лични послания на випуск 68, а на предната страница имаше пощенски печат. Нищо в него не събуждаше интереса на Миранда, освен една подробност.
Беше адресиран до Маргарет Ан Беринджър.
„Ти си единственият човек, когото познавам, чието име започва с М“, беше казала Ани.
А през цялото време е познавала още един човек.
Това не значи, че е тя.
Миранда се взираше в надписа. Маргарет Ан Беринджър. Къде е доказателството и връзката между Ани и всичките писма на „М“?
Изведнъж й просветна. Пишещата машина.
Механична, според Джил, на която чукчето на буквата „е“ трябваше да се почисти. Трудно се скриваше такъв голям предмет. След бърза проверка на всички шкафове тя се убеди, че в къщата няма пишеща машина. Дали не е в гаража?
Не, тя беше вече в гаража. Едва побираше една кола, какво остава за битови предмети. Все пак, провери и там. Не откри пишеща машина. Върна се в къщата, а в главата й трескаво се блъскаха мисли. Може би вече са арестували Джил. Ани веднага ще разбере за това и ще се досети, че преследването на истинската „М“ е започнало. Първото нещо, което ще направи, е да се отърве от уличаващата я пишеща машина, ако още не го е сторила. Тя беше единствената връзка между Ани и убийството на Ричард.
Може би ще докаже невинността ми. Трябва да я намеря, преди да я унищожи. Трябва да я занеса в полицията.
Оставаше още едно място, където трябваше да погледне.
Изтича от къщата и влезе в колата.
След няколко минути спря пред сградата на „Хералд“. Вътре беше тъмно. Току-що бяха приключили с последния брой. Никой нямаше да работи до късно тази вечер, така че цялата сграда беше на нейно разположение.
Влезе през входната врата със своя ключ, който нито веднъж не беше използвала дотогава. С лека ирония си припомни, че именно Ричард настоя тя да задържи ключа. Беше сигурен, че ще я убеди да се върне на работа.