Също и в мъжката тоалетна. Откъде, по дяволите, дойде този изстрел?
Чейс се върна в коридора и се заизкачва по стълбите. Още два етажа. На втория етаж бяха офисите, на третия — складът и картотеката. Някъде там горе той щеше да я намери.
Само да те открия жива.
Миранда обгърна с ръце водния трансформатор и се заслуша. Не чу нищо, дори най-слабо скърцане от обувки по асфалта, освен ударите на собственото си сърце. „Къде е тя? Накъде върви?“ Бързо се огледа от двете си страни. Очите й започваха да свикват с тъмнината. От ляво различаваше безразборно нахвърляни щайги. Точно зад тях бяха перилата на аварийния изход. От другата страна на покрива! Ако можеше да стигне до онзи край незабелязано…
Къде беше Ани?
Трябваше да рискува и да погледне. Тя залегна и бавно придвижи глава към ъгъла. Тутакси се отдръпна в ужас. Ани вървеше направо към водния трансформатор. Инстинктите на Миранда й подсказваха да бяга, да направи последен опит на живот и смърт. Здравият разум й казваше, че няма да се справи. Ани вече приближаваше. Тя отчаяно потърси с ръка камъчета. Хвърли ги нависоко и напосоки като се целеше в другия край на покрива. Чу как изтрополиха в тъмнината. В продължение на няколко ужасяващи мигове тя се ослушваше. Нищо.
Отново надзърна зад ъгъла на трансформатора. Ани тръгна към звука, към противоположния край на покрива, тя вървеше бавно към единия от комините. Още няколко стъпки нататък. Още една… Това беше единственият й шанс! Миранда се втурна.
Стъпките й прозвучаха като барабанни удари по асфалта. Преди да стигне до аварийния изход тя чу как изсвистя първия изстрел покрай нея. Нямаше време да мисли, трябваше да се движи само! Тя се добра до аварийния изход и стъпи на първото метално стъпало. Втори изстрел изгърмя. Беше като удар в рамото. От ударната сила тя падна настрани върху ръба на покрива. За миг зърна нощното небе и после усети как пада. Инстинктивно посегна нагоре и слепешком потърси къде да се хване. Когато падна на ръба на площадката на аварийния изход, хвана нещо студено и стоманено, перилото, с лявата си ръка. Нозете й се плъзгаха и висяха като махало на часовник, но тя се държеше. Опита се да се хване и с другата си ръка, но тя не й се подчиняваше. Можеше да я вдигне само до рамото, после се хвана с нея за външния ръб на площадката. За миг увисна безпомощно. После успя да облегне едното си стъпало на тухлената стена на сградата. „Все още съм жива и все още съм тук!“, помисли си тя. „Само да можех да се изтегля над парапета и да се добера до площадката…“
Движението на сянката над нея я смрази. Тя бавно вдигна поглед и се втренчи в барабана на пистолета. Ани стоеше на ръба на покрива и се целеше право в главата на Миранда.
— Е — каза Ани. — Пусни се от аварийния изход.
— Не, не!
— Просто си отвори пръстите. Отпусни се назад. Бърз и лесен начин за умиране.
— Няма да стане. Те ще разберат. Ще разберат, че ти си го направила.
— Скачай, Миранда! Скачай!
Миранда погледна надолу към земята. Беше толкова далечна.
Ани вдигна единия си крак над ръба на покрива, насочи тока си към ръката на Миранда, която държеше перилото и го стовари отгоре й.
Миранда изпищя. Но се задържа. Ани вдигна крак и отново я настъпи, и отново и отново, като всеки удар беше пагубен за лявата ръка на Миранда. Болката беше непоносима. Тя отпусна захвата. Кракът й се изплъзна, тя увисна. Лявата й ръка пулсираше в агония и не можеше да издържа мъчението повече. Дясната ръка, която отслабваше и се сковаваше от раната от куршума, нямаше сили да издържи тежестта на тялото й. Тя вдигна поглед отчаяно, когато Ани отново повдигна крак и се приготви да го стовари за последен път. Но удар не последва.
Тялото на Ани отскочи и се извъртя като кукла, на която внезапно са дръпнали конците. Тя нададе неземен писък на ярост и неверие. После се чу тъп звук, когато тялото й се метна настрани и се стовари върху покрива.
След миг се появи Чейс на ръба на покрива. Той се наведе и сграбчи лявата й китка.
— Хвани се за другата ми ръка! Хвани се! — изкрещя той.
Като опря стъпало на тухлената стена Миранда успя да вдигне дясната си ръка.
— Не мога… не мога да те стигна.
— Хайде, Миранда! — Той се наведе още повече, тялото му се простря на ръба. — Трябва да го направиш! И двете ти ръце ми трябват! Просто се пресегни, и това е всичко! Аз ще я хвана, скъпа! Моля те!
Скъпа. Тази едничка дума, която никога не беше чувала да произнасят устните му, сега й даде нови сили. Тя си пое дъх и се напрегна неистово. „Това е, което мога“, помисли си тя с отчаяние. „Повече не мога.“ Тогава той обгърна с длан китката й и я хвана така здраво, че тя не се страхуваше нито за миг, че може да падне. Той я измъкна малко по малко отгоре на ръба на покрива. Едва тогава силите я напуснаха. Вече нямаше нужда от тях, не и когато Чейс беше до нея. Тя се свлече в ръцете му.