— Да, имам да ви кажа нещичко — опрях двете си ръце върху бюрото и забих гневен поглед в лицето му. — Първо, мистър Крийди, очаквах да бъдете малко по-умен, отколкото сте. Не бях сигурен, че сте наемали Шепи, но сега вече съм сигурен. Случи се така, че Шепи взе та написа вашето име върху папката на бюрото си — ето единствената следа, от която започнах. Допуснах възможността някой да е споменал името ви и докато Шепи е говорил с този „някой“, да е записал вашето име, както обикновено и несъзнателно правеше. Сега вече знам друго. Когато ви позвъних по телефона, бях убеден, че няма да ме приемете. Човек с вашите пари не би дал интервю на някакъв нищожен детектив, ако не иска да го наеме или пък крие в главата си нещо, което го държи буден нощем. Обстоятелството, че ме приехте преди шестима важни бизнесмени, единият от които чака от три часа, ми подсказва, че това нещо в главата ви не само не ви дава да спите, но и друса нервите ви по най-неприятен начин. Не можахте да изтърпите и три минути: побързахте да узнаете каква част от истината ми е известна. Щом като разбрахте колко малко знам, повикахте своята дресирана горила, за да я размахате пред лицето ми. Надявахте се да изпадна в ужас, да избягам незабавно, да се върна в хотела, да опаковам багажа си и да напусна тоя град, защото под краката ми пари. Не е много интелигентно, мистър Крийди. Отсега нататък би било добре да знаете, че някои хора не се плашат така лесно. Случило се е аз да бъда един от тях.
Той седеше облегнат назад с безизразно лице. Пръстите му продължаваха автоматично заниманието си с кърпичката и очилата.
— Това ли е всичко? — прекъсна ме.
— Не съвсем. Сега съм сигурен, че вие сте наели Шепи. Докато е работил за вас, той е разкрил нещо, неудобно за някого, и е намерил смъртта си. Разбирам, че вие държите нишката, която би могла да доведе полицията до убиеца, но не желаете да се забърквате в това престъпление. Ако бъдете намесен, ще бъде необходимо да излагате своите доводи за наемането на Шепи. От собствен опит зная, че когато милионер наема детектив, който работи на триста мили, става въпрос за толкова воняща история, която местните детективски бюра в никакъв случай не трябва да узнаят. И тъй, Шепи е мъртъв. Беше мой много добър приятел. Ако полицията не може да открие убиеца, тогава аз би трябвало да мога. Във всички случаи, с мистър Херц или без него, с мистър Крийди или без мистър Крийди, аз съм задължен да опитам.
Поизпънах се, ударих бюрото и завърших:
— Това е всичко! Няма нужда да викате своя лакей. В състояние съм да намеря сам пътя.
Обърнах се и поех през дългия кабинет. След мен долетя мекият женствен глас:
— Да не кажете после, че не съм ви предупредил, мистър Брендън!
Не се обърнах, достигнах вратата, отворих и се намерих в малкото предверие, където ме чакаше икономът. Докато той ме извеждаше, последните думи на милионера се блъскаха в стените на черепа ми като топка за пинг-понг.
III
След четиридесет минути стигнах хотела. Първо, не бързах и, второ, движението следобед беше страшно. Сега бях сигурен, че Крийди бе наел Шепи, но все още не бях сигурен дали е бил убит заради нещо, което е разкрил докато е работил за милионера, или заради възможна връзка с момичето на някой от гангстерите. Ругаех наум слабостта му към жените. Тя правеше задачата по откриването на убиеца му далеч по-трудна. Бях доволен от себе си за идеята да се почерпим с Том Фултън. Разочарованият наемник често е склонен да издаде някаква важна информация, а аз се нуждаех от това.
Пред хотела видях паркирана полицейска кола. Излязох от буика. Вратата на полицейската се отвори и се появи Кенди. Челюстта му работеше все така усърдно върху дъвката.
— Капитан Кетчън иска да говори с теб — запъти се той към мен. — Хайде, да вървим!
— Да допуснем, че аз не горя от желание да говоря с него — усмихнах се.
— Да, вървим! — повтори Кенди. — Мога да те взема и насила. Не прави глупости.
— Каза ли ти какво иска от мен? — запитах, преди да влезем в колата.
— Този тъп въпрос е най-красноречивото доказателство, че си чужденец в нашия град — нагласи огромното си туловище на задната седалка той.
Зад волана седеше униформен полицай. Обърна се и ме изгледа. Седнах до Кенди и колата се понесе, сякаш бяхме вдигнати под тревога.
— Искаш да кажеш, че капитанът не обяснява на подчинените си защо иска нещо, а само го иска?
— Сега вече говориш свястно. Ако не искаш да излезеш от главната квартира като инвалид за цял живот, ще трябва да внимаваш за всяка своя стъпка. Говори само когато ти е наредено да говориш, отговаряй на всички въпроси бързо и точно и изобщо дръж се, като че ли се намираш в църква.