— Кордец?
— Точно така — кимна Хипъл. — Кордец от „Мъскитиър Клъб“. Как ви харесва всичко това?
— Знаят ли федералните власти, че той е тук?
— О, да, но не могат да направят нищо. Излежал е присъдата си, а на всичко отгоре управлява един преуспяващ клуб за хора от най-висшата класа. Изненадват го от време на време с внезапни проверки, но не установяват нищо от старите му занимания.
— Не си ли задават въпроса откъде идват парите за този изискан клуб?
— Питали са и за това. Кордец им отговаря, че група финансисти стоят зад гърба му.
— А за Хаан?
— Същата история.
— Някаква идея кои могат да са финансистите?
— Разбира се, Крийди.
— Не им ли се струва на федералните малко съмнително как тези две килийни птици са свили гнездо в един и същ град?
— От известно време и двамата са под наблюдение. Кордец никога не е стъпвал в училището, а Хаан — в клуба. Не са се срещали, откакто са в Сан Рафаел.
За момент се замислих,
— Чух, че съдията Харисън се отказал от политическото си поприще?
Хипъл направи гримаса на отвращение.
— Стара змия. Крийди го купи.
— Ще публикувате ли това?
— Не, за Бога! Нямаме доказателства, но това е истината. Ще трябва да мине известно време, докато намерим някой да заеме неговото място, Междувременно бандата ще лудува като у дома си, тъй като няма да има никаква опозиция. Както изглежда, ще имаме нова вълна от издевателства.
— Може би да, може би не. Чухте ли за стрелбата в „Белият замък“?
Хипъл кимна.
— Но това сигурно няма нищо общо с Кордец и Хаан?
— Още не зная. Тъкмо работя по тая загадка. Имате ли солиден сейф във вашия кабинет?
— Разбира се — и лицето на Хипъл изрази учудване.
— Притежавам нещо, за което моля да се погрижите — и извадих револвера на Бриджит. — Бихте ли го задържали в сейфа си, докато ви го поискам?
— Иска ли питане!
Взе револвера, огледа го и го подуши. Изведнъж погледна остро към мен.
— Не е възможно това да е оръжието, което уби Трисби?
— Възможно е. Предстои ми да го докажа. Не искам да го загубя. Вашият сейф, изглежда, е най-подходящото място за него.
— Не трябва ли да се предаде на полицията?
Поклатих глава отрицателно.
— Не. Те по всяка вероятност ще го „изгубят“.
— Да знаете кой е притежателят му? — прехвърляше той револвера от ръка на ръка.
— Имам известна представа, но това не значи, че притежателят е убил Трисби.
Револверът изчезна в джоба му.
— Е, добре. Надявам се, знаете какво вършите,
— Не е нужно да се тревожите. Ако ми провърви, утре ще поднеса за вашия вестник чудесна история. Този револвер може да се окаже най-безспорният факт в нея.
— Мога ли да направя нещо за вас?
— Стойте в редакцията си утре през целия ден. Може да ми потрябвате спешно и ми е необходимо да зная как бих могъл да ви намеря.
Отправи ми напрегнат поглед, а лицето му изразяваше безпокойство.
— Под впечатление съм, че знаете за престъплението много повече, отколкото ми казвате. Възможно е да сте стъпили върху много тънък лед, Брендън. Не считате ли за по-уместно да ми разкажете всичко и да се запретнем двамата на работа?
Поклатих глава отрицателно.
— Още не съм готов, Хипъл. Главата ми гъмжи от хипотези, но нямам реални факти.
— Защо не ми изложите теориите си? Допуснете, че преди да сте готов да говорите, ви връхлети някаква беда? В този град съществуват хиляди начини човек с търсещ ум да бъде сполетян от беда. Представете си, че ви затворят завинаги устата, преди да сте успели да проговорите? Това няма да ни бъде от полза, нали?