— Сега… — изсъска тя със святкащ поглед — ще ти покажа, че не ме е страх.
Мек женствен глас прозвуча откъм прага:
— Не се дръж като глупачка, Марго!
Марго издаде приглушен писък и се извърна нататък. Хвърлих бърз поглед през рамо.
На прага се бе изправил Лий Крийди. Беше облечен във вечерен официален костюм, а на ревера му бе втъкната бяла камелия. Очилата блестяха на челото му и пура димеше между тънките устни.
— Дай ми револвера! — протегна ръка той.
Без да се колебае нито за миг, тя се доближи и му го подаде. Лицето й беше тебеширенобяло и трепереше като лист.
— Сложи нещо върху себе си! В това одеяние приличаш на проститутка!
Тя изтича до един от гардеробите, грабна рокля и влезе в банята, като затръшна вратата.
Безизразните очи на Крийди се преместиха върху мен.
— Облечете се и вие. Ще почакам в хола — и напусна спалнята.
Намъкнах набързо дрехите си. Когато обличах сакото, Марго излезе от банята, придърпваща роклята по тялото си.
— Няма да ти позволи да ми сториш нищо — изрече задъхано тя. — Няма да допусне, знам.
Изтича покрай мен в хола и аз я последвах.
Крийди кръстосваше стаята нагоре-надолу. Колтът все още беше в ръката му. Лицето му беше истинска маска.
— Седни — посочи кресло на Марго, а после и на мен. — Седнете и вие.
Седнахме. Той продължи да кръстосва още няколко секунди, после проговори:
— Бриджит ми каза, че си приела мъж тук. Сметнах за редно да мина и видя кой е. Ти ме разочарова, Марго. Но повечето от децата са разочарование за родителите си. Смея да заявя: като твой баща не бях на мястото си, а майка ти беше развалена и създаваща грижи жена. Това обаче никак не може да отмени твоята вина — и той се спря до нея. — Чух всичко, казано от Брендън. Истина ли е?
Тя отбягваше студения му пронизващ поглед.
— Не, разбира се! Не е истина! — отговори, като свиваше и разпускаше пръстите си. — Той лъже.
— Тогава обясни ми, защо този шиш за лед беше под възглавницата ти?
Отвори уста и после застина така. Изведнъж загуби красотата си. Изглеждаше стара, рухнала и напълно опустошена.
— Нямаш отговор, нали? Сега изслушай ме, Марго. Аз контролирам този град. Полицията изпълнява моите разпореждания. Брендън не разполага с никаква сила тук. Няма за какво да се страхуваш от него. Искам от теб само истината, а след това аз ще бъда в състояние да преценявам положението. Ти ли уби Шепи?
Вдигна очи към него. В погледа й заблестя преданост.
— Трябваше да го направя, татко. Нямах друг изход.
Стегна болезнено устни, но иначе изражението му не се промени.
— Какво разбираш под това „нямах друг изход“?
— Беше на път да уведоми полицията за Кордец. Не можех да му позволя.
— Защо?
Направи движение на безпомощност.
— Би трябвало да разбираш…
— Опитваш се да ми кажеш, че си наркоманка, така ли?
— Да допуснем, че е така.
Той свали очилата си, втренчи се в тях, сложи ги на носа си, а после ги бутна на челото.
— А това момиче, Телма Казънс — продължи да кръстосва стаята, — и нея ли промуши, както казва той?
— Налагаше се, татко,
— И Трисби?
Затвори очи, притиснала ръце на гърдите си.
— Да.
— Изглежда, направила си доста мръсна каша от целия си живот, Марго — заключи той, без да я поглежда.
Седеше неподвижна, сплела здраво пръстите си.
— Че, добре. Всеки има право да води живот, какъвто сам си избере. — Крийди изведнъж се отпусна в едно кресло. — Знаеш колко трудно е да се повярва, че ти си извършила всичко това, Марго. Много трудно е също така да бъдеш измъкната от тази мръсотия.
Тя се наведе напред напрегнато. Ръцете й бяха така здраво вкопчени една в друга, че пръстите й побеляха.
— Няма да им позволиш да ме напъхат в затвора, нали, татко?
— Не, няма да им позволя.
Докато мислеше, седеше като вкаменен, забил поглед през прозореца навън.
Стаята бе потънала в гробна тишина с изключение на тежкото й, изпълнено с животински страх, дишане.
Наблюдавах ги, без да мръдна. Не забравях, че пистолетът е в ръката му.
След едноминутно размишление той проговори;
— Слушай сега, Марго. Трябва да напуснеш Сан Рафаел незабавно! — Извади от джоба си дебела пачка банкноти и ги хвърли така, че паднаха в скута й. — Ще ти трябват пари. Иди в къщата на леля си. Остани там и се постарай да поправиш поведението си. Аз ще уредя необходимото тук. Вземи колата на Брендън. Тя е вън, така че ползувай нея. Искам да стигнеш до леля си колкото може по-бързо, разбра ли ме?
— Но чакайте… — започнах и спрях веднага, щом Крийди насочи пистолета в мен.
— Дръжте устата си затворена! Трябва ми съвсем малко, за да ви застрелям. Задачата ми щете да бъде далеч по-лека, ако бяхте мъртъв. Не ми давайте повод! — Продължавайки да ме държи под прицел, се обърна към Марго: — Разбра ли всичко?