— Всяка снимка, ваше-ство, както и всяка карта, си има свои същност… значение. Както в тестето, така и тук има петдесет и две карти и четири цвята … Чиновниците от казьонната палата са купи, от губернското управление — спатии, служителите от ведомството на народната просвета — кари, а пики ще бъде клонът на държавната банка. Тъй… Действителните статски съветници при нас са аса, статските съветници — попове, съпругите на лицата от четвърти и пети клас — дами, колежките съветници — валета, надворните съветници — десетки и така нататък. Аз например — ето моята снимка — съм тройка, понеже като губернски секретар…
— Виж ти… Аз, значи, съм асо?
— Спатия, ако позволите, а нейно превъзходителство е Дама…
— Хм!… Оригинално… Я да изиграем една партия! Да видя…
Пересолин съблече палтото си и с недоверчива усмивка седна до масата. Чиновниците също седнаха по негова заповед и играта започна…
Прислужникът Назар, който дойде в седем часа сутринта да измете стаята, остана смаян. Картината, която видя, когато влезе с четката, бе така поразителна, че той я помни дори и тогава, когато пиян лежи в несвяст. Пересолин, блед, сънлив и разчорлен, стоеше пред Недоехов, държеше го за копчето и му говореше:
— Ама разбери, че не можеше да хвърлиш Шепельов, като знаеш, че имам себе си и още трима. Звиздулин има Рибников и жена му, трима гимназиални учители и моята жена, Кулакевич — банкови служители и трима дребни от губернското управление. Трябваше да хвърлиш Кришкин! Не гледай, че излизат с казьонната палата! Те са хитри!
— Аз, ваше-ство, хвърлих титулярния, защото мислех, че имат действителен.
— Е-хе, приятелю, ами че така не бива да се мисли! Това не е игра! Така играят само тъпите. Разсъждавай!… Когато Кулакевич сложи придворния от губернското управление, ти трябваше да хвърлиш Иван Иванович Гренландски, понеже знаеше, че той държи Наталия Димитриевна, себе си и Егор Егорич… Ти провали всичко! Сега ще ти докажа. Седнете, господа, ще изиграем още една партия!
И като отпратиха смаяния Назар, чиновниците седнаха и продължиха играта.
1884