Най-неочаквано Грейс се притесни. Дали той ще я хареса? Какво ще си помисли, когато я види облечена в тази рокля? Сърцето й учести биенето си.
— Грейс?
Тя си пое дъх и излезе. Очите му блеснаха.
— Как изглеждам? — запита тя срамежливо.
— Великолепна — промълви той. — Ти си направо великолепна.
Той преувеличаваше, разбира се, но чувството, което я изпълни, несъмнено бе бурна радост. Тя се обърна към огледалото. Не повярва на очите си, когато видя отражението.
— В хотела има прислужници за дамите — каза Рейд, докато заставаше зад нея. Пръстите му намериха автоматично копчетата, които тя не бе успяла да достигне, и ги закопчаха. — Да изпратя ли да я повикат, за да ти направи прическата?
За пръв път Грейс обърна внимание на косата си, която бе здраво стегната в типичен за стара мома кок. Като насън тя се зае да си маха фибите. Рейд не помръдваше зад нея. Тя вдигна с две ръце косата си и я вдигна събрана нагоре. Задържа я така, като обръщаше леко лицето си ту на една, ту на друга страна.
— Какво ще кажеш да те отведа да вечеряме долу тази вечер? — попита тихо Рейд.
Долу. Вечеря. Вече беше виждала елегантната трапезария. Той искаше да я заведе там, където се събираше обществото. Разбира се, всички ще разберат, че му е любовница. Обаче… Тя си представи, че влиза вътре под ръка с него, с вдигната нагоре коса и в прекрасна рокля.
— Не знам — промълви неуверено тя.
Той се разочарова.
— Добре. Някой друг път.
Ръцете му легнаха върху покритите й с коприна рамене. Наведе се и я целуна по шията.
Тя се загледа в него. Клепките му примигваха често, докато устните му докосваха нежно кожата й. Понякога той се проявяваше като изключително нежен мъж. Грейс погледна към огледалото, за да се види как изглежда в елегантната вечерна рокля. Сълзи изпълниха очите й. Тя му беше любовница, а той я беше облякъл, сякаш тя му беше жена.
— Рейд? Промених решението си. Хайде да вечеряме навън днес.
Това беше първата й публична поява като любовница на Рейд. Главите на всички се обръщаха към нея.
Грейс знаеше, че я гледат стотина очи и въпреки усилията си поруменя от главата до петите. Имаше чувството, че се е превърнала в кълбо от оголени нерви. Ръката на Рейд придържаше здраво лакътя й, докато слизаха по стълбите. Самият той изглеждаше величествен в черния си вечерен фрак. Грейс се почувства прекрасно преди малко, когато Рейд я възнагради почтително с възхитения си поглед, но сега се питаше дали не трябва да избяга и да се скрие някъде. Каква грешка допусна! Ами да, дори портиерът я зяпаше.
— Рейд — прошепна умолително тя и спря внезапно на последното стъпало. — Да се върнем!
— Погледни ме, Грейс. Нима искаш да се крием в нашата стая през цялата година, която ни остава?
Тя вирна брадичка.
— Ако наистина искаш, ще си отидем — каза той. Погледът му се преплете с нейния.
Тя се страхуваше и едновременно с това бе изпълнена със смелост. След това погледът й се прехвърли от Рейд върху набитата фигура на шерифа Форд. Очите й се отвориха широко от изненада. Когато го видя да стои в центъра на хола, тя си спомни сцената, когато Рейд и Форд бяха застанали готови за бой на Сребърната улица. И двамата бяха гневни, и двамата бяха силни, а никой от тях не желаеше да отстъпи. Грейс никога досега не се беше проявявала като страхливка. Нямаше да се изложи и сега.
— Какво, по дяволите, прави той тук? — измърмори ядосано под носа си Рейд.
В този миг една чернокоса красавица мина през входната врата под ръка с един възрастен джентълмен. Грейс настръхна, когато видя, че това е Луиза Баркли. Форд поздрави двойката.
Луиза се усмихна на думите му. После прозвуча кокетният й смях. Тя сложи ръка на рамото на Форд. След това дамата с придружителя й се отдалечиха и влязоха в ресторанта през прекалено пищните палисандрови врати.
Форд се загледа в Рейд и Грейс.
Грейс усети, че тялото на Рейд до нея се напряга.
— Рейд? Моля те, хайде да вървим. Умирам от глад.
Той не отговори. Те влязоха в хола. Форд се приближи до тях. Грейс се опита почти незабележимо да насочи Рейд към ресторанта, но той я задърпа решително право към шерифа.
— Търсих те, Браг — каза непринудено Форд. Погледът му стана похотлив при вида на Грейс. — Здравейте, мис О’Рурк. Тук ли живеете сега? — Той се подсмихна.
Вбесеният Рейд задиша тежко.
— Имаш ли да казваш нещо важно на дамата?