— Дама?
Грейс сграбчи ръката на Рейд, но той се отърси от нея. Замахна, но намесата й позволи на Форд да се наведе и да избегне удара.
— Спри, за бога, той е представител на закона. Ще те арестува! — извика тя ядосано.
Форд насочи хладнокръвно револвера си и запъна ударника му.
— Май нападаш служител на закона, момко?
Челюстта на Рейд се издаде напред, когато той сви лицевите си мускули. Дишаше тежко. Възстанови горе-долу самообладанието си. Вдигна нехайно ръце нагоре. После се усмихна.
— Да съм те докосвал, шерифе?
Форд се озъби и прибра в кобура оръжието си.
— О, не, струва ми се, че не си. Хей, Браг, аз не съм глупак. Зная, че имаш повече пари от всички в този град, взети накуп. Зная, че си близък приятел с някои влиятелни хора. Но, ако ме предизвикаш, ще те хвърля в затвора. Парите ще ти купят свободата, но никога няма да забравиш нощта, която ще прекараш при мен.
— Това заплаха ли е, шерифе?
— Не. Това е факт. — Той погледна Грейс. — Може би ще му напомниш за това след малко, когато се приберете горе.
Ръката на Рейд се стегна под нейната.
— Моля те — прошепна Грейс, — моля те.
Форд сияеше.
— Отбих се само за да ти съобщя някои новини. Помислих си, че ще те заинтересуват.
— Какви новини?
Форд изглеждаше опечален.
— Спомняш ли си онзи моряк, който нападна мис О’Рурк? Ейбъл Смит? Той май е избягал. Не е за вярване, нали? Какво ли ще каже съдията, когато дойде?
Рейд го гледаше втренчено. Форд въздъхна.
— Забавлявайте се тази вечер — каза той. Обърна се, за да си отиде.
Рейд го сграбчи за рамото и го спря. Форд погледна ръката му, но Рейд не я отмести.
— Правиш голяма грешка, шерифе — провлечено каза Рейд, — ако смяташ да ми се изпречиш на пътя и да победиш.
Форд сви рамене и се освободи. Докосна шапката си и се отдалечи.
— Да вървим в ресторанта, Рейд, хайде.
Той се загледа след Форд, а после я хвана за ръката. Грейс се вторачи в профила му и се разтревожи силно. Той беше твърд като гранит. Тя положи свободната си ръка върху неговата.
— Гладен ли си?
Рейд прехвърли с усилие вниманието си върху нея, но още не й отговаряше.
Когато главният келнер ги поведе към масата им, Грейс си напомни, че тя е причина за всичко това. Рейд издърпа стол и я настани да седне. Беше съвсем мрачен.
— Какво си решил да правиш? — попита Грейс, докато той преглеждаше внимателно списъка с вината.
Той не вдигна поглед към нея.
— За какво питаш?
— Рейд!
Той остави менюто настрана.
— Нали искаше именно това? Да стана противник на Форд, да го убия!
— Не!
— Но точно това ще стане, Грейс. Или той ще ме убие, или аз него.
Тя стисна силно ръцете си.
— Не! Трябва да има начин да решим този проблем.
— Не искам да се месиш в това — заяви й той.
— Какво ще правиш сега?
— Ще поръчам малко шампанско.
— Не, имам предвид какво ще правиш с Форд.
Той я погледна, после се обърна и даде знак на келнера.
— Ще намеря онзи моряк и ще го върна обратно.
— Но той сигурно е напуснал града.
— Несъмнено.
— Не го преследвай, Рейд. Остави го да си върви.
— А какво ще кажеш за нарушения закон, а, Грейс?
Грейс заби поглед в покривката на масата.
— Ти го приемаш много лично. Захващаш се с това поради погрешни причини! Ти и предложението ми направи, воден от изцяло погрешни причини!
Ръката му удари силно по масата.
— Решила си да ме поучаваш и укоряваш! Това не ми харесва!
— Всички ни гледат — прошепна тя.
— Всички те гледат от мига, в който слязохме по стълбите — каза той със здраво стиснати устни. — Защото изглеждаш зашеметяващо. Кажи ми нещо, Грейс. — Той се наведе напред. — Как, по дяволите, ще разбереш защо постъпвам именно така, а не иначе?
Тя преглътна.
— Ти не се досещаш какви са моите мисли и чувства. Не ги познаваш, защото не си правиш труд да разбереш какви са те! Вместо да се опиташ да ме разбереш, ти ме осъждаш, сякаш съм някакъв долен мерзавец. Кой знае защо не се опитваш да надникнеш по-дълбоко в мен.
— Това не е вярно.
— Така ли?
— Тогава кажи ми — изрече тя, а сърцето й затуптя силно, — защо ми предложи да се омъжа за теб?
— Защото исках да ми станеш жена.
Исках. Минало време. Искал е тя да му стане жена, но вече не иска това. Пък и откъде накъде? Нали вече е получил, което искаше? Не че това има значение! Не мисли да се омъжва за него, нали?
Той още я гледаше строго. Грейс сведе поглед. Чувстваше се ужасно. Не забеляза разочарованието, което се изписа на лицето му.
„Колко пъти вече не ми стига съвсем малко кураж, за да й направя ново предложение“, запита се Рейд. Все завърташе разговора около този въпрос, но тя нямаше да му отвърне така, както той искаше, нямаше да му каже, че е променила решението си. В същия миг той се смая, тъй като осъзна, че още иска да се ожени за нея и че винаги ще иска.