„О, господи“, помисли си той. „Влюбен съм в нея“. Досега не бе осъзнал истината, само беше произнесъл някои думи във вихъра на страстта. Но не беше възможно да се крие от истината. Влюбил се е в Грейс О’Рурк.
В една безумна, червенокоса, политиканстваща стара мома. В една чудесна и страстна жена в разцвета на красотата й. Веднага след зашеметяващото откровение се появи изпълненото с плам решение на проблема. Ще се ожени за нея. Колкото и време да му е необходимо да я убеди, ще се ожени за нея.
— О, колко необикновено щастливи изглеждате двамата! — измърка Луиза Баркли.
И двамата вдигнаха очи и излязоха от мрачния си унес. Луиза изглеждаше блестящо в яркопурпурната си копринена рокля. Раменете й и по-голямата част от белите й гърди бяха напълно оголени. Изведнъж Грейс се почувства старомодно облечена и безцветна.
— О, да, каква изненада — продължи Луиза на висок глас. — И това ако не е Рейд Браг и, о, едва те познах!
Грейс седеше неподвижно. Тя се напрегна. Искаше й се Луиза да ги бе заварила да се гледат захласнато и предано един друг.
— Здравей, Луиза. — Рейд се изправи учтиво на крака. Взе ръката й и докосна съвсем леко кожата й с устни.
— Вече чух, разбира се, тъй като всеки в този град знае, но не повярвах, докато не го видях със старите си очи! Това е гувернантката, ох, извини ме, учителката на чернилките!
— Спри, Луиза — каза Рейд.
— Скъпи, ще ти простя прегрешението, тъй като виждам, че си имаш разправия с новата си любов… о, с приятелката ти? Как ти харесва обстановката тук?
Грейс си пое рязко дъх.
— Но, скъпа — обърна се Луиза към Грейс. — Не губи надежда. Толкова хубаво си се нагиздила. Рейд е много опитен, когато му се налага да прави жените щастливи. Но ти вече знаеш това, нали?
Грейс почервеня от срам и гняв. Още преди да си е поела дъх, Луиза целуна Рейд по бузата. Той се дръпна сковано назад, но закъсня. Грейс вече бе видяла как пълните й розови устни се разтварят и оставят влажна следа по кожата му. После Луиза се отдалечи плавно. „Няма да извикам“, каза си Грейс.
— Не й обръщай внимание. Тя е една озлобена жена — каза Рейд, след като седна и взе ръката й.
Грейс дръпна силно дланта си, сякаш се бе опарила от докосването му.
— Но ти й обърна внимание. Не смяташе, че тя е достатъчно зла, за да я държиш настрана от леглото си.
— Никога не съм твърдял, че съм бил безгрешен в това отношение.
— О, не, със сигурност не си бил безгрешен. — Тя усети, че няма да успее да сдържи повече сълзите си.
— Грейс!
Тя скочи на крака и избяга от залата. Знаеше, че Рейд ще я последва. Спъна се в роклята си на стълбите, но успя да възстанови равновесието си. Падна на ръцете и коленете си на най-горното стъпало. Рейд й извика, докато изкачваше с мъка стълбите. Грейс се изправи и чу, че платът на прекрасната й рокля се къса. Зарида.
Той застина на най-горното стъпало, но само за миг.
— Тя не заслужава да ревеш заради нея — рече й нежно той и я взе в обятията си.
— Скъсах си новата рокля — изхлипа тя.
— Това може да се оправи.
— Прекрасната ми нова рокля.
— Ще ти купя друга.
— Не искам друга. — Тя плачеше.
Той я залюшка.
— Не викай. Моля те, не викай.
— Прегърни ме.
— Прегръщам те.
— Не ме пускай.
— Няма. Никога. Ще се грижа за теб, Грейс, кълна се.
— Страхувам се.
— Не се страхувай. Никога не се страхувай. Всичко ще се оправи.
— Как ще се грижиш за мен, ако те убият?
Той вдигна разплаканото й лице.
— Какво искаш да кажеш?
Тя се вгледа в очите му и лицето й се разкриви отново от плач.
— Ще ме обичаш ли, Грейс?
— О, да, да, ще те обичам! — изхълца нервно тя.
Дъхът заседна в гърдите му. Стисна я още по-силно. Залюляха се заедно.
— Не разбирам какво ми става — изрече тя в пропитите му от нейните сълзи гърди.
— Просто спри да се бориш с мен, Грейс — прошепна той. — Престани да ми се съпротивяваш и всичко ще бъде наред.
22
Първото, което усети Грейс сутринта, беше ярката и гореща слънчева светлина, която нахлуваше в стаята им. Тя отвори очи, примигна и се запита защо е спала до толкова късно. Заляха я спомени — Рейд я понесе към стаята, като я галеше и прегръщаше. Нещо се случи с нея през последната нощ, някакъв изблик на чувства, който съпровождаше осъзнаването, че тя се бои за него. Когато устата му се устреми нежно към нейната, за да я утеши, и бе още мокра от нейните сълзи, тя го стисна с всичка сила, прегърнала голямата му шия. Искаше й се да не го изпуска никога. Той ахна от изненада.