— Рейд — извика тя, докато хапеше настървено устните му. Не беше в състояние да обуздае нуждата си от него и агресивността си, породена от ужаса и страха. Беше отчаяна. Единствено голямото му тяло, което се притискаше в нейното, можеше да премахне това отчаяние.
Грейс се претърколи към своята страна на леглото. Беше започнала авантюра, която отчаяно желаеше да прекрати. Нямаше предвид страстта, която тя и Рейд изпитваха един към друг. Защо да се срамува от несдържаното си поведение, щом ги дебнат такива опасности? Щом е възможно да бъде убит един невинен човек? Щом допусна грешката да насъска Рейд срещу Форд? И дори, ако не убият Рейд, а загине Форд, тя никога не се бе стремяла да налива масло в огъня, никога не бе и сънувала, че резултатът от намесата й ще доведе до такива гибелни последици.
Шерифът заплаши Рейд. Прилоша й, когато си спомни това. По-рано Рейд и Форд само си разменяха нападки, но този път шерифът го бе заплашил нагло. Ако Рейд се озове в затвора на Форд, ще изпадне в много тежко положение. За нищо на света това не бива да се случва!
Тя намери веднага бележката. Слисаната Грейс се втренчи в самоуверения му почерк. Пликът бе адресиран само с една дума — „Грейс“. Тя се изправи, приседна и посегна към листа, изпълнена с лоши предчувствия. Някакси вече знаеше какво пише вътре…
Не исках да те събуждам. Потеглих за Ню Орлиънс, където най-вероятно е избягал Ейбъл Смит. Надявам се да се върна до седмица с него. Платил съм за стаята. Заедно със сметката е уредено всичко, което ще ти потрябва, включително и храната. Всичко е уговорено. Оставил съм ти за всеки случай и малко пари.
В плика имаше сто долара.
Той бе заминал. Грейс смачка писмото и го хвърли на пода. Ще се моли той да се върне сам, без да е хванал жертвата си, за да не продължава повече този нелеп конфликт. Но имаше усещането, че дори при такъв развой на обстоятелствата нищо няма да възпре тези двама мъже от явно неизбежния им сблъсък.
„Грейс, глупачко такава! Ти ще си виновна, ако загине някой! Ако убият Рейд…“ Тя си пое дъх. Тази мисъл беше непоносима. Тя го обичаше. Наистина го обичаше. Това чувство я бе обзело някак неусетно. Тя се бе влюбила в него.
А той дори не се бе сбогувал с нея.
Стига е седяла така. Реши да се възползва от отсъствието му по най-добрия начин. Ще посвети цялото си внимание на неофициално организирания си клас. И стига да е възможно, ще измисли начин да отклони Рейд от пряк сблъсък с Форд. Вече се опита веднъж да го отклони. Ще опита пак. Но защо се чувства толкова ужасно, само като си помисли за това?
— Не трябваше да идваш днес, Алън — каза Грейс.
Алън слезе бавно от кабриолета, който караше Грейс. Той я бе съпровождал по време на училищните занятия, а сега се бяха върнали в Начез. Беше късен следобед.
— Длъжен бях, Грейс. Трябваше да дойда, щом чух, че водиш неофициални учебни занятия. Освен това вече се чувствам много по-добре.
Грейс се размърда неловко на мястото си. Почувства се голяма страхливка задето изобщо не спомена за Рейд по време на разговора им.
— Мисля, че доктор Ланг е бил голям оптимист, когато е казал, че ще се оправиш толкова бързо. И със сигурност не е предвиждал да прекараш целия следобед извън леглото!
— Това засяга ли те?
— Разбира се, че ме засяга — изрече жално Грейс.
— Обичаш ли го?
Тя спря. Беше изненадана. После поруменя силно.
— Знаех си — извика Алън и извърна лице. — Знаех, че никога няма да отидеш при него, ако не го обичаш — погледна я отново. Беше се разгорещил. — Предложи ли ти да се омъжиш за него?
— Не искам да се омъжвам — каза Грейс по-спокойно, отколкото се чувстваше. В мига, в който произнесе тези думи, усети, че лъже.
— Не претендирам, че разбирам какво става между вас двамата, Грейс — изрече внимателно Алън. — Дори нямам основания да твърдя, че си щастлива с него. Господ знае, че той не е лош човек, но е длъжен да се ожени за теб. Както и да е — добави тихо Алън, — ако той промени намеренията си, винаги ще съм тук и ще бъда на твое разположение. Ще те чакам. Все още искам да се оженя за теб, Грейс.
Той говореше искрено, а по очите му личеше колко много я обича. На Грейс й се прииска да заплаче.
— Не те заслужавам, Алън — изрече тя с пресипнал глас, а след това подкара кабриолета надолу по улицата, обратно в конюшнята.
На четвъртия ден от заминаването на Рейд Грейс имаше посетители. Децата играеха на гоненица в двора на църквата. Грейс обядваше до Алън, чието състояние се подобряваше забележимо. Всеки ден той настояваше да идва с нея в училището. Движеше се малко вдървено, но тя се радваше, че Алън е тук, защото той изпитваше истинско удоволствие от преподаването. Грейс трябваше да признае, че се чувства добре с него. Приятно й беше да преподават заедно. Приятно й беше да седят така на обяд, да обсъждат учениците си и да се радват на техния напредък. Знаеше, че ако се омъжи за него, така ще протече целият й живот.