— Сега — каза той със закачлива нотка в гласа си, — сега си изпаднала в голяма опасност!
— Аз ли? — запита удивено Грейс. Тя посегна към хавлията и я дръпна. — О, скъпи — каза тя. — Май си прав!
Той я отрупа с подаръци. На леглото се изтърколиха леки кутийки и опаковани пакети и се хлъзнаха по тялото й. Грейс приседна, като стискаше здраво чаршафа.
— Какво правиш?
Той се усмихна, извади една яркочервена роза от букета в ръката си и я подхвърли към нея.
— Рейд!
Той хвърли още една и още една. Една падна на корема й, а друга на ръката й. Грейс започна да се смее. Рейд се засмя. Хвърляше рози, докато те не покриха цялото пространство около нея на голямото бяло легло.
— Ти си непоносим!
— Но на теб това ти харесва — каза той, седна и я целуна леко по устата.
Тя не успя да сдържи усмивката си — като слънчев лъч и звезден водопад.
— Отвори някой пакет — замоли я той.
— Какво си донесъл?
Тя отвори една кутия и намери в нея прекрасен шал с цвят на тюркоаз, оцветен тук-там в сребристо и златисто.
Вдигна очи към него.
— Харесва ли ти?
— Обичам те — тя го прегърна силно и стремително.
Рейд усети, че се хили като идиот.
— Отвори друг.
Грейс така и направи, и си прехапа устни, за да сдържи удоволствието си.
— Как разбра, че обичам шоколад?
— Добро попадение — отвърна спокойно той, без да й казва, че досега не е срещал жена, която да не обича шоколад.
— Донесъл си ми прекалено много подаръци — смъмри го тя.
— Отвори още един.
Тя посегна към една кутия.
— Не тази, другата до нея.
Тя го погледна, усмихна се и взе кутията, която той побутна към нея. Разопакова я бавно и измъкна лек ефирен пеньоар, украсен с дантела и оцветен в най-мекия оттенък на бялото. След него се появи една много фина нощница.
— О!
— Харесват ли ти? — попита нерешително Рейд.
Харесаха й. Трябваше да си признае, че й харесаха. Платът бе прозрачен, но дрехите бяха наистина изкусно ушити, а шевовете — изящни и едва забележими. Тези дрехи подхождаха повече на някоя принцеса.
— Само кралица трябва да ги носи — рече тя и премигна, за да прогони една внезапно бликнала сълза.
— Ти си кралица — каза той и взе ръката й. — Моята кралица. Погледите им се преплетоха.
„О, дали наистина иска да каже това“, помисли си тя. „Защо не ми вярва Грейс?“, запита се той.
— Има и още нещо.
Грейс се усмихна, без да успее да сдържи нетърпението си.
— И това е достатъчно!
— Нищо не е достатъчно за теб!
Тя го изгледа строго.
— Думите излизат прекалено лесно от устата ви, сър.
Той си прехапа устните, за да не се засмее. Сложи ръка на сърцето си.
— Признавам се за виновен, мадам.
Тя отвори кутията и извади най-малките копринени гащи, които бе виждала някога. Бяха черни. Стигаха й само до върха на бедрата, а дали не бяха още по-къси? Имаха дантелени жартиери с червени розетки. Заедно с тях се появи най-късата дантелена долна риза, която Грейс беше виждала през живота си. Много се съмняваше, че ще й стигне дори до кръста.
— О, каква хубава носна кърпа — каза тя, когато разпери долната риза.
Рейд избухна в смях. Не можеше да се спре и скоро му потекоха сълзи. Тя също се смееше. Ама и Грейс беше направо забележителна! Рейд очакваше тя да реагира по всякакъв друг начин, само не и по този. Той се хвърли към нея, прегърна я и я стисна силно.
— Много си лош — изрече Грейс в шията му.
— На твое разположение съм. Грейс, трябва да ме превъзпиташ.
Тя докосна бузата му.
— Прекалих ли?
— Малко.
— Не ме обвинявай за това.
— Няма да те обвинявам.
Рейд стана и се зае да събира празните кутии и пакети. Грейс го наблюдаваше. Нямаше сили да откъсне поглед от него. Очите й бяха изпълнени с неизразимото удоволствие от любовта. „Влюбена съм“, каза си тя, докато се държеше за гърдите. „Наистина съм влюбена!“
— А ти какво прави, докато ме нямаше? — попита Рейд, докато подреждаше всичко в една спретната купчина, която камериерката да отнесе по-късно. Грейс се готвеше да отговори, когато Рейд зърна захвърлената й на пода чантичка. Той я вдигна. Тя остана неподвижна.
— Ей, какво носиш вътре? — запита той. — Това нещо тежи един тон.
— Рейд — възкликна тя, за да му отвлече вниманието. Но закъсня.
Той се обърна с лице към нея и я загледа втренчено. Смайването отстъпи на нежеланието му да повярва на очите си. След това по лицето му се изписа гняв, а той вдигна пистолета. Черното и грозно оръжие увисна в ръката му. Тя си го бе купила след премеждието с Форд и Роулинс.
— Какво е това, по дяволите?